Аз бях убиец

                                                              Аз бях убиец                                                                                                                                                                                              Вече не съм.Не просто защото ми омръзна,а защото ме убиха..Уби ме най-добрият ми приятел.От скука.И незнам защо.Предполагам,че и той не знае.                                  Та,казах ви,по природа съм убиец.Наемен.По призвание и за пари.                                                          И за да се спазят правилата при подобен тип четива и както става обикновено,на това място трябва да поставя контрапункта и да ви обявя,че аз не съм такъв човек,че съм се променил и пречистил чрез смъртта. Ала ще ви разочаровам.Аз продължавах да бъда убиец--целенасочен,умен,методичен.Като самия живот.-бавен,гаден и последователен.Всички ни изпраща на едно и също място.Без значение дали е по-рано или по-късно.Без значение дали е случайно,нарочно,естествено и не съвсем!?.                                                                                 И ако мислите,че искам да ви кажа нещо,се лъжите.Вие всички го знаете.Не се превземайте.Всички сме убийци- само че не всички бавно- целевасочени и умни. Едни убиваме защото ги мразим/с гняв и отвращение/,други защото ни обичат/с любов и презрение/                    Всички ,убийства са достойни.Стига да са  негневливи и само в нас.Да отстрелваме себе си без омраза и без любов,но да имаме едно подозрение наум...Това ние ли сме или съдбата която  държи ръката на спусъка и ни казва: Не,не го прави.Непоправима е само смъртта...Макар,че ни принадлежи по право и никога не ни забравя.        

ЖИВОЪТ Е ЧУВСТВОТО ДА СБЪДВАШ

                                             Животът е чувствато да сбъдваш                                                                                          Днес е Богорородица,Голяма  Богородица. Малко след дванадесет на 15 август ,2013г.Опитвам се да изгоня всичко лошо от себе си.Как да се отърва  от гнева и омразата.Ненавиждам ги,щото ми сториха зло,но не мога да се самоизлъжа дори с цената, на спасението/какво ти спасение тука/ ,че не  искам да ги убия/по точно е да се каже -бих искал да ги накарам да живеят такъв живот,който ще им се стори по АДСКИ от ада..Понякога съм голяма гад. Ще спа с жената на единия,а после ще прлъстя и другата.Знам,че и двете са склонни и мога да го направя ,но няма да го сторя ,за да не лъжа чувствата на жените Те са чусвителни същества!Обричам ги на живот и двамата негодници/Бедния и Пумчо/Не е възможно да утрепеш двама,за да накажеш всички злодеи .Не е възможно всички да бъдат наказани,а и не е необходимо. .Те са вестдесъщи и се възпрозвеждат като едноклетъчни И от тях няма спасение.Пък са и баланс.
Успем ли да се откъснем от себе си ще се спасим.Това не означава,че аз отделям говедара от       личния си лекар или  Евгени Минчев от Китаеца.Те всички са маса преди да предадат стойност на себе си/измислени или не/.Тези,които се устойностяват сами,най -често успяват.без да познават стойността си Те я търсят и искат на всяка цена.Да сбъдваш не означава на всяка цена да си успял в работата ,в обществения ,политически,делови и какъвто и да е друг живот.Защото успехът е кратковременен и нетраен.Днес си на върха,утре на дъното.Сбъдването е състояние на духа и не зависи от никакви външни фактори.

           

   За мен,например,е сбъднат живота на Сократ в последния миг,малко преди да изпие чашата с отровата,сбъднат е живота на Ботев,малко преди да се забие куршума в челото му,макар и разочарован.Сбъднат си отиде бай Нанко от Бранево,щото се бе зарекъл да прави само добро и така и правеше.Сбъднат си отиде баща ми,щото обичаше живота и никога не му изневери.Сбъднат си отиде градския клошар,щото имаше душа.А кмета непожела да му направи дори ковчег.Той е несбъднат човек.

    Този,който е направил щастлива една жена или е сбъднал мечтите на един човек е щастлив и сбъднат.Сбъднати са лудите,които се хвърлиха в морето да спасят едно дете и загинаха. Загинаха не за кауза или идея,а заради живота.За най крехкото и уязвимо нещо-живот.                                                                                                                                                         
  Та се чудя аз какво да правя с моите хора.Тия дето ми сториха зло.Щото аз съм слаб човек и не съм нито от едните ,нито от другите.Ако ги убия ще възмездя до известна степен справедливостта.Но нали казахме,че тук такава няма.Ако ги оставя да живеят ще сбъдна желанията им за успех,тоест да сторят още много лоши дела на такива като мене.Затова реших да приспа и тогава да реша.Бях им прстил и ги оставях да живеят.Това ще бъде тяхното наказание.И се почувствах щастлив,почти сбъднат.

ОГЛЕДАЛОТО

                                                                                                                                                                                                                                                    Огледалото


                                 К:апитан Рачев за пръв път тази вечер чу думата "архетип".Считаше се за умун е начетен човек,ала тази дума не бе чувал.Още повече,че тя нещо смътно му говореше,но не знаеше точно какво.Произнесе я съвсем неглиже една млада жена,на вечеря в хубав ресторант,жена с която мислеше да спи тази вечер,макар и 20 години по-млада от него и която много харесваше,но след като чу тая дума всичките му желания се изпариха и той реши първо да разбере смисъла на тази дума и след  това всичко останало. Изпрати я до вкъщи и и се извини,.тя му се усмихна чаровно,което означаваше "пиленцето веднъж каца на рамото".-и се шмугна  в Нищото.
Прибра се капитанът в къщи и взе речника на чуждите думи в българския език.Там той разбра,че архос/от гръцки/ е нещо старо за което не си спомняме добре.Второто тълкование беше,че всичко във Вселената има поне няколко измерения и те ако не са успоредни се пресичат/по Архимед и Блез Паскал/И третото беше,че това,което е горе е и долу и обратно/в духа на мистиката на Я.Бьме който твърди,че нещата са така свързани,че няма нито "горе",нито "Долу"а всичко е "ЕДНО" и това е светът на материята и времето,което означава "Светът на призраците и неразумните деяния,поради ограниченото време" и недостига на пространствтво.И от това нищо не разбра капитан Рачев,но най-много му допадна и заспа почти спокоен.
    Сутринта се събуди като парцал,безумно отчаян,че не може да разбере смисъла на една дума,а се има за -най интелигентния капитан в дивизията,а и в щаба.                                                                      Погледна се в огледалото и се отврати.Наплиска се два три пъти,обръсна се и малко по-малко взе да се приема.Той се връщаше при себе си,но една мисъл не го напускаше.

Кой е истинския Рачев,който не знае думата"" архетип" и много други,а и защо му е да ги  знае, или този който сутрин се поглежда в огледалото и все по-малко може да се познае.Този за който времето отминава и огледалото го съсипва,или този  на когото козируват с доклад всяка сутрин и той сякаш отново се ражда.Този,който жената го гледа с томителни очи,или оня ,дето му влезе думата "архетип",като муха в главата и сега не може да се отърве от нея

Ето как идват лошите дни В повечето случаи бавно и незабележимо,като самото време Той бе твърд и непоколебим във способностите  си човек.За това се издигаше в кариерарата,а ето че сега,една дума една тъпа дума,от една жена, направо го смачка.Той вече не е той.                                  Той ли е ,който е в огледалото, или оня на когото чинно докладват,оня ,който ходи по улиците и му се усмихват и сякаш всички обичат или ОНЯ,който се замисли дали не е превъртял или най малкото хахо---Щото хората имат една самоличност,когато се бръснат,когато си мият зъбите когато се разхождат вечер със застаряващата си жена и се погледнат в очите и... .А те там са неизменно едни и същи-обичани,а значи вечни....
А той  взе,че се поболя от една думичка,от устата на една жена,която почти не познаваше.                      Подозираше само,че тази дума е опасна,и тя може да срине и го/сриваІ целия му свят.Свят,в който всичко бе подредено и нямаше време и нямаше старост и нямаше измислени други светове,само рай-тук на земята,който не трябва да мислим а да изживеем до край..
       Като отиде на работа никой не му кузируваше,никой не му докладваше,никой не го познаваше.Все едно беше невидим.А той беше друг.

Животът ме боли

                                                       ЖИВОТЪТ МЕ БОЛИ                                                                                                                                          /импресия/                   

            Боли ме,че не случих на държава.И на жена не случих.Боли ме,че хората около мен са болни.С болни души.Боли ме за  комунистите и седесарите,че не им сцепихме главите и не им признахме,че не те,а ние сме виновни за техните вини.Боли ме кутрето,което отрязах в знак на отказана любов от едно момиче и сега го няма,но ужасно боли.Боли ме,че децата ми порастнаха и сега са далеч от мен.Дано са като лястовичките.Да носят гнездото в сърцето си.Боли ме кръста,гърба и черния дроб и белия ме боли.Боли ме сърцето за всичко,което ми се случи в този живот и за всичко,което не ми се случи.Погледнеш ли назад няма нищо-и боли погледнеш ли напред-зее дупка и смърди.Боли ме за баба,щото я болеше глава,а мен ме боли,щото съм кръстен на нея.Боли ме,че сме продажници,пък уж не сме лоши хора,но все нещо не е както трябва/всичко не е тъй/.Сещам се за У.Блейк,който казва/не за нас разбира се,а за подобни нам/,че ние сме сякаш "хора сбъркани в "Остатъка".В изконното си право да бъдем люде без БОГ.А така не бива,защото рано или късно боли.Боли от Нищото..Боли ме,че птиците не пеят като някога.А кой ли ги и слуша.Призивните на щурците са някак унили,а не безсмъртни преди да умрат /мъжките умират след любов-буквално,а не като мъжете след еякулация-духовно/.И жабокрякането на жабите не е ТО.То те буди,а не жадува.Боли ме за ручеите,които пресъхнаха и за рибата,която живееше в тях.Превърнаха всичко в модерен еко/псевдо-бизнес/за да оправдават крадените европейски пари.А и от това боли.Щото се срамувам да съм българин и аз. Боли ме за "морето и неговите хора"За дивото,безкрайно,любовно море .Боли ме,че нацията ни е болна,а болестите не са същите и няма кой да ни лекува.Превърнаха лекарите насила в "Търговци в храма"Боли ме за поетите.И за поповете ме боли.Гледаме да умираме поне достойно,а няма кой да ни опее като хората.Боли ме за неродените деца,които ще станат големи и ще разберат как жестоко боли ЖИВОТЪТ БЕЗ МЕЧТИ.Боли ме за моето куче,което ме обича,а е старо и скоро ще умре.Боли ме за хората родени в болка,за да ги боли.Боли ме за приятелствата,които загубих.Боли ме /с вина и ненавист/ любовта към жената,която обичах.Но най-много ме боли за тези,които обичах и обичам Те никога няма да разберат за това.Не ме разбирайте погрешно.Не ме боли за себе си.За живота ме боли.Този,който мислим,че притежаваме и ни принадлежи,а той изобщо не ни припознава.

Защо не ни обичат другите

                         Защо не ни обичат другите?
--------------------------------------------------------------
                            " Нищо повече от живота,нищо повече от смъртта."                                                                                                                                                  Добромир Тонев
                                                                                                     В негова памет

               Не ни долюбват, нас българите , другите народи.Особено след като влязохме в Еропейският съюз.Де що се чуе за международни измами-наркотрафиканти, мафиоти и ози....от вякакъв калибар ,та да стигнем до най-дребните крадци и сутеньори,все българин ще е намесен.И то ,ако не като баш тартор,то поне като муле или шерпа  за най -долнопробни поръчки. Халал да са ни "свободните" цигани и "активните българчета""Халал да са ви,щото вие българите крадете повече от нас- би казал бат Сали ,дето сега влезе в парламента и ни представлява всичките,а неговите хора ни представляват в Европата".Ми,какво да направим-продълажава той- като нашите са мобилни/ каква копешка дума на която той знае значението//,бързо се ориентират и знаят как да си го вземат .Тя ни го дава, пък ний се дърпаме.Нали вече сме европейци и по европейски ще живеем,ще сме активни и няма да чакаме подаянията на държавата." И е прав човека,само дето,тези наши братя станаха лицето на българина.Заедно с другите българчета дето работят на по-широк фронт,и то в областта "Вие сте прости/ Европейците/,ние ще ви научим на кое- що".И тъй ни възприе Европа,защото понякога първото впечатление е най-вярно         Ама нали ние не сме това.Кое това?За което ни мислят,което наистина сме или ще бъдем в нормалния свят?Ние ли сме ненормални или те?.Как да им обясниш и на кого да се извиниш,като""май сме си туй" .А,и какво ще виним ""париите",дето се приспособявали лесно,а  и "патрициите "/политиците/,дето все не им стига ни власт ,ни париДа си признаем,че от едно семе сме се пръкнали. .Всички вкупом сме грешни-а и както казват руснаците "Каму дано,ему дано". Едни имали късмет други не.Жизнь пришла и ушла."Та значи,какво чак толкова ще се кахъриш.Судба.        .....И като се позамисли човек,не може да не стигне до извода/унизителен и тъжен/но ние Българите нямаме хоризонт.Не,че нямаме небе,то е прекрасно,ала хоризонта ни е нисък,сплескан .Песоа казва "Ако няма земя на небето,по-добре да няма небе  Нека всичко тогава бъде небитие".Обожавам този автор,но с това му съждение не съм съгласен.Ако има земя -"Там",аз не искам да ходя на небето.Тук сме дошли на изпитание,да спасим душите си,защо да мъкнем земята на Небето.Нали Небето е надеждата ни ,че ще се спасим все някога от земните мъки.Хоризонта е там където се срещат небето със земята,пресечната точка между смъртта и безсмъртието.По точно е може би да се каже- Златното сечение,където се срещат живота с вечността.Българина в земята гледа и сякаш някой го държи с остен за врата и нагоре не поглежда.Не,никой не го държи.Него го е страх да погледне.Земята го е родила,хранила,тя ще го прегърне някой ден.Какво ти небе ,какъв тиГоспод-отвлечена работа,не си го виждал,не можеш да го пипнеш,други да си блъскат главите с тия работи.А  хоризонта, ей го де е,види се....До там сме ние...По нататък са поетите и вярващите в глупости...И за туй и поетите си убиваме рано-в прекия и преносен смисъл-щото те ни предлагат хоризонти,а ние не щем.Земя си имаме.                
 Та по този повод с моето замисляне за съдбата българска,се сетих за моя приятел Добромир Тонев.Беше голям поет.Отиде си рано.Нямаше сили да се бори с несправедливия свят и си отиде на Небето.                                                                                                                               Всичко до тука бе една многословна прелюдия/не знам нужна или не/ на която се поддадох ,за да ви предам историята на Добри,която сам ми разказа малко преди да си отиде от този свят,без грам съжаление,че живота му се е стекъл по този начин,напротив с презрителната увереност ,че всичко е трябвало да стане така и ще бъде така.           Знаел е,че след няколко часа ще се самоубие.                
  Ето разказа:  
      Дядо му имал воденица.Останала още от прадядо му от турско време.Тя била единствената в околията.Мелел житото на селяните и не им взимал почти нищо,щото казвал,че водата е без пари и е от Бога.                                                                                                                  Дошли,обаче на власт комунистите Национализирали мелницата,а дядо му го разстреляли пред очите му.И до сега виждал   всяка нощ,как кръстейки се се свлича на земята,а кръвта му изтича във воденичната вада.И тогава Добри разбрал,че комунистите не са добри хора.Не казали нито защо,нито поп му повикали,да се изповяда преди да го убият.Дядо му бил вярващ човек.Тогава Добри бил още дете,но си помислил,че лошите хора са такива,щото нямат Небе.Отишъл в църквата,запалил свещ и се помолил за дядо си.                                                                     След няколко години комунистите бутнали мелницата и там построили паметник на загиналите партизани.Това вбесило Добри/бил още млад/и той започнал да крои планове как да им отмъсти.Нищо не можел да им направи,щото паметника бил голям и от камък.Пък и какво му е виновен един камък,или пък тия ,дето се трепали на пусто,да дойдат на власт,тези,които ги почитат,само с камъни,иначе щяха ли да трепят и свои и чужди?Нали се зарече на гроба на дядо си,да прощава ,дори и на лошите,защото те не знаят колко нещастни са-"Те нямат небе".
      Във вадата още течала вода.Решил да я почисти,позатегнал саваците и я зарибил с малки рибки Да,ала и този път не се получило.Бдителни съседи написали писма до съответните отговорни органи,и Ония,сякаш това чакали дошли веднага-от общината,от Минестертвото по опазване на околната среда,отРИОСВ,от горското и от други дирекции.Все отговорни другари.Та дори и кмета на селото дошъл.Той бил "по-малко Отговорен"но най- засегнат.Щото в неговото село ставали такива незаконни неща,несъвместими със _Социалистическият морал"    Дръпнал една реч в този стил.Заклеймил враговете на народа и най-вече Добри за,който,рекъл,"И той е контра,като дядо си и ни в ТКЗС-то иска да влиза,ни в обществения живот се включва Де...де-,завършил в своя маниер той-а иначе ще краде от общественото благо-водата.Риба ще отглежда Добри рещил да го убие,а после си рекъл,че на такъв му е рано за небето,тука трябва да си плаща за греховете.                                                                                                                                Оговорните другари му задали някой въпроси,като има ли разрешителни за водопозване и строеж.Той мълчал,но все пак им отвърнал,че не му грябват ,щото не е строил,а и вода не е отклонявал Тя сама си течала от там .                                                                                              "Отговорните" не се церемонили много,вбесени от неговото мълчание и надменност и  му написали актове и препоръки за събаряне на бента и вадата до една седмица и си отишли.`.                                
     Добри търпял ,търпял тъпо и безсловесно,но като си отишли главните изпитал гняв,не към тия,които го глобявали,а към своите съселяни,дето цял живог го топяли и предавали Въпреки гадостите,които му се слували,той вярвал в човекаВ неговата доброта.За пръв път се сблъсквал с лошотията и завистта в такава скрита и неподозирана форма. Та нали и те щяли да ядат риба?.И го заболяло за тях.          
         Качил се на кобилката си ,и както се казва в приказките, се понесъл като вятър през полята.Летяло кончето бясно сякаш и то животното,усетило човешката несправедливост и искало да я надбяга.Да избягат с Добри от нея.
  Внезапно,Добри дръпнал юздите на кончето и то забило копита в прашната земя.
Не разбрал защо го направил,но в този миг той почувствал как душата му се отпуска и успокоява.Усетил,как той става едно цяло със себе си и душата си,с всичко наоколо-с горите,цветята,небето и всичко всичко ;Усетил такова умиротворение и свобода,че вече дори не се сещал за станалото. Той бил щастлив и простил на всички.Слязал от коня,легнал на тревата и заспал. И сънувал как всички са станали по-добри,всички живеели на земята и един други прощавайки си.И никога не се нагрубявали и убивали.Нямало дори войни.Хората се обичали.      
       След седмица "отговорните другари"дошли на проверка как е изпълнил препоръките.Със себе си водели и милиционери.Като видяли,че нищо не е бутнато,един от другарите смигнал   на милиционерите и те започнали да го бият.Биели кой където може,мъжки и здраво,докато не изгубил съзнание.     Един месец бил в кома.Едва оживял.Когато се събудил видял,че ръката му е отрязана до китката.  Страшно го заболяло мястото, където нямало ръка,а и сърцето го заболяло.Дълго време мразел мъчителите си и тия ,които го оставили без ръка .Но най-мъчително било чувството,че е безсилен.Безсилен срещу злото.щото,то все повече му се струвало вестдесъщо.Не само срещу него.   Срещал по пътя мъчителите си,а те му се присмивали,че е сакат,сякаш не те имат вина,а той трябва да им се извини за собственото си нещастие.                                                                          
     Качил  пак веднъж кобилката си,след една такава среща  и щом усетил вятъра и небето в себе си отново им простил.И усетил със сърцето си,с дробовете си и порите на кожата си/пожелавам ви да го усетите поне веднъж в живота си/,че е добър. А да си добър,означава да имаш НЕБЕ-нали!                                                                                                                                                Дошъл10 Ноември.и той отново повярвал,че нещо може да се случи.Наивен бил,знаел,но без идеи и надежди не се научил да живее.Отдавна искал да направи една малка ВЕЦ на мястото на старата мелница,само чакал момента да разрешат "свободната инициатива "и да започне.Този път нямало да се излага,ще събере всички необходими документи и разрешителни ,та всичко да е законно и да не го притесняват.От банката му казали,че идеята му е добра и може и да я финансират.                                                                                                                От начало сякаш нещата тръгнали добре,докато отново не го сполетяла човешката злоба/кой си ти че ще произвеждаш ток/ и всичко тръгнало пак наопаки.От всякъде го спирали по всички възможни начини.Дългата ръка на двама мастити бизнесмени ,явно се е намесила и той пак увиснал.Не им стигнало това,ами го принудили и да им продаде проекта. Тогава били на мода тези проекти.Дърпал се Добри,но ония го убедили,че ако не им го продаде нито той ще направи нещо, нито те,но той ще остане и без другата ръка.Взели го  бабаитите за дребни стотинки,даже малка част от инвестицията ,която направил до този момент по
документации,не успял да си върне. Той не успял да събере документите за десет години,а Бедния и Пумчо ги взели,дето се вика на куп,за един месец.Знаеш как стават тия неща-били последните думи на Добромир Тонев.                                                                                                          Прав е Песоа-осъзнах  изведнъж-Няма ли земя на Небето,по-добре да няма НебеЩото на земята злото е вестдесъщо.,като каменния монумент върху воденицата на дядо му.                              Качил се Добри на старата  кобилка и я подкарал бавно,докато изведнъж не литнали.Полетяли с вятъра над гори и реки Въздигали се двамата с нея към небето,към без-края Все по -нагоре и по- нагоре Водил я право към пропастта.Миг преди да пропаднат,той отново се почувствал щастлив.Простил им за последноПосле се възкачил на небето.                               Няколко часа след разказа Добри Тонев се хвърли от 17етаж.                                                                                  Защо да ни обичат другите щом ние се мразим.                         

Животът ме боли

                                         Животът ме боли                                                                                                                                            /имлресия/                                                                                                                                           Боли ме,че не случих на държава                                                                                                                          Не случих на жена
                       Боли ме,че х ората около мен са болни,

                            

                     Боли ме за комунистите,седесарите и
                          царистите,че не им  признахме,че не те,,а
                     ние сме виновни за тяхните вини.                                                                                                            
                                          Боли ме кутрето,коено отрязах,
                                      в знак на отказана любов от едно момиче
                                            и сега  го няма,но ужасно боли.                                                                                                                                                                                                                                                                       Боли ме,че децата ми порастнаха и сега са далеч от мен.                                                                           Дано са като лястовичките                                                                                                                    да носят гнездото  в сърцето си.                                                                                     Боли ме  кръста,гърба и черния дроб , и белия ме боли.

                                   Боли ме сърцето за всичко,което ми се случи в този живот,
                     и за всичко,което не ми се случи.                                                                                                                       Погледнеш ли назад няма нищо и боли
 
                                  Погледнеш ли напред -зее дупка и боли.
                                                                                                                                                                                          Боли ме за баба,щото я болеше глава,
                             а и мен ме боли, щото съм кръстен на нея.

                         Боли ме  за  гората,дето бандитите изсякоха и продадоха на гърците.

                          Боли ме,че сме продажници,а уж не сме лоши хора.
                                                                       пък все нещо/всичко не е тъй/
                        Ние,сякаш сме  хора сбъркани в "остатъка"
                               в изконното си намерение да бъдем люде без Бог.
                          а тъй не бива,щото рано или късно боли.Боли от нищото,
                              че си предател, не не на себе си,Бога си предал .

                                    Свободният човек не е предател! И той е в Бога.                                                                                                                                                                                                                                                                 Боли ме,че съм аз и  се срамувам от това.                                                                                        Боли ме,че птиците не пеят като някога      А кой ли ги и слуша                                                                     
Призивните на щурците са някак унили и не безсмъртни- преди да умрат./мъжките, умират  след любов,буквално,- а не като мъжа след- еякулация-духовно./                                                        И Жабокрякането на жабите не е ТО.  ,то те буди,а не жадува Самоизядохме се не от болки,а от лъжи л   А от това ужасно боли . То е като  да те карат насила да мислиш,че си жив, А ти не си.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Боли ме за ручеите,които пресъхнаха и за рибата която живееше в тях                Превърнаха  всичко в модерен еко/псевдо -бизнес /за да  оправдават крадените европейски пари-а.и от това боли.                                                                

                              Боли ме за "морето и неговите хора". За дивото безкрайно море,което опитомявахме с младжката  си сила и бездумсвво и бяхме щастливи,,а сега ни е страх да се докоснем до него    Боли ме,че нацията ни е болна  ,а болестите вече не са   същите и няма кой да ни лекува..   Боли ме и за поповете.Няма кой да  ни опее като хората,щото не им       дават заплати..      Боли ме за неродените деца,които ще пораснат    големи и ще разберат как                 жестоко боли ЖИВОТЪТ БЕЗ МЕЧТИ.                                                                                                                                                                                                                                                            Боли ме за моето куче,което ме обича,а е старо и скоро ще умре.                                                                Боли ме за хората ,които са родени в болка за да ги боли.                                                        Боли ме за приятелствата,които загубих.                                                                                                    Боли ме/с вина и ненавист/любовта към жената която обичах.                                                   Но най много ме боли  за тези които обичах и обичам. Те никога                                                       няма да разберат за това.   Не ме разбирайте погрешно,не ме боли за себе си.За живота ме боли.    Този,който мислим,че притежаваме,и ни принадлежи,а той изобщо                                            не ни припознава.                 .

(((((((((((((((((((((((((((((((

Пъстървата

                                                        Пъстървата                                                                                                                                 или "Златната река"


                   Пъстървата има характерна перка ,така наречената мазна перка.Гърбът и е  с маслиненозелен цвят,а страните и са златистожълтокафяви.По тялото и има дребни,кръгли,оранжеви или червени петна,заобиколени със светла ивица. От двете страни на тялото има широка лента с цветовете на небесната дъга,откъдето носи и името си. Коремните и перки са наситено червени,с хармонична бяла или черна ивица.

      Когато бях дете реката течеше бистра,като детско око.Рибите играеха кротко и бяха щастливи.Особено есента,когато намаляваше водата и те се събираха в клиновидна редица,като птиците,и прецеждаха водата срещу течението на реката.  Едва помръдваха с перките и опашките,за да се задържат на едно място и бяхя толкова уязвими и истински,че аз се прехласвах с часове да ги гледам.Реката беше малка, но бистра и хладна,високо в планината.Сред пъстървите имаше и златни рибки.Не са плод на моето въображение.Бяха истински,със златни перки,златни опашки и изобщо целите бяха от злато.Хранеха  се само с клей и малки златинки, не бяха хищници, но   пъстървите не ги закачаха..Дори им разрешаваха да се подредят в тяхния клиновид.Рибешка им работа,това го няма сред хората.

      Те ми откраднаха реката.Моята златна река.

       Незнам кой дявол ме накара да споделя с най - големия мошеник на  Априлци-Бедния,че реката носи злато.Тогава съм бил наивник и най вероятно съм се надявал ,че той ще ми помогне с пари и ние заедно ще работим.Тоест,да направим "специалното" корито,което беше доста скъпо за времето си/коритото на Язон/ което бях измислил,констроирал и начертал/ не без помоща на Библията/,но в различен вариант. Бях убеден,че с него могат да се улавят  люспите на златинките,които се носеха по коритото на "Моята река".Даже му казах,че ако инвестира  две трети са за него ,останалото за мен.Той се съгласи,поклати глава и рече че ще видим. .Още докато му обяснявах усетих как нещо се обръща в него.Очите му светнаха,стана нервен,започна да се върти на стола  и обърна разговора в друга посока  Все едно нищо не е чул.              
          Месец след този случай отидох да видя реката.Имах лоши предчувствия,но това което видях надмина всичките ми въображаеми страхове.От нея/реката/ не бе останало нищо.Бедния се съюзил с друг богаташ/зер го е страх да направи нещо сам/ ,щото нали знаете ,че" краставите магарета през девет баира се надушват". И започнали работа..Ама ,наистина сериозна работа!
   Накупили техника/най -модерната за тази цел,ала забранена,не като" рухото на Язон""/ моето безобидно корито/ и започнали да търсят злато. Коритото на горката река бе превърнато в неузнаваем ,лунен пеизаж.Булдозерите бяха изринали не само пясъка и чакъла,а и камъните бяха натрупали на огромни камари на 200метра от реката. Дърветата наоколо бяха набутани все едно е минало торнадо.Бяха мобилизирали цяля армия от цигани да претърсват с драги и сита всяка дупка по скалите,а и да изсмукват водата и да я прецеждат.Драгите бяха толкома мощтни,че изсмусваха почти всичката вода от реката и я прекарваха през сита.Но и това не им бе стигнало, в ужасяващащата лакомия,ами след ситата бяха вкарали цялата река в тръби,които на около 20-тина  метра бяха поставили различни мрежи/сита с различни размери на пропускливост и улавяне/.                                                                                                                                      Осъзнах колко съм наивен и глупав,но със някакво хладно спокойствие.Все едно нищо не се отнасяше до мене.Болеше ме само за реката.                                                                                        След малко пристигнаха с джиповете си и Бедния и Пумчо и без да се церемонят ме изгониха и ми забраниха да стъпвам повече на това място.                                                                         Тръгнах бавно надолу по реката и ми се ревеше,ама аз пък не изках да рева. Тя.течеше бавно,унило и без желание да бъде река.Не беше мътна,а кална.Въздух в нея нямаше и рибите бяха обърнали коремчетата си.Някой още се мятаха,мъчеха се да поемат вэздух,но скоро и те умираха..                                                                                                                                                       Измряха и златните рибки,защото вече нямаше златинки с които да се храняг.                                        Проклети да са-казах си на глас,докато вървях и даже май вече тичах-ала не го почувствах истински,щото в този миг бях убеден ,че те са нещастни хора.Че природата или Бог, рано или късно ще им въздаде заслуженото/мразя думата отмъщение.Бог не мрази,следователно не отмъщава/                                                                                                                         А ми хрумна и друго,че те ме гонят и мразят,не за друго,а защото съм беден.Те не обичат бедните като мен,защото мразят всичко,което са били или им напомня за това.Това са били най бедните х ора,очари,свинари,неуки,без занаят,щото нямат и идеи,ала комунизма им даде шанс да крадат,да лъжат и да убиват.некъдърниците станаха новите владетели на държавата.Така за съжаление е и до ден днешен.Котират се лицемерите,мошениците и безкрупулните хора,за които светът е злато и пари.Жалки са.Обаче са силни.Избиха рибата,изловиха златото и забогатяха неистово.Направиха къщи,фабрики,накупиха си най-скъпите коли и яхти.Кораби купиха и умни хора си купиха да им служат.Сега всички сме им измекяри и слуги.Къде да идеш.Железният закон на живота,в държава на предатели и сътрапи живеят само подобните ИМ.                                                                                                                                                  Реших да не се занимавам с тях,макар,че сънувах  "Моята река" всяка нощ..По -късно чувах,че и двамата били нещо превъртели.Единият бил в лудница,а на другият му изсъхвала душата.                                                                                                                                                                   И макар,че им бях простил,всяка нощ,несъзнателно им пусках по един куршум,но те не умираха.Щото няма какво да убиеш освен душата.А те я нямаха.И никога не са я имали.                                    Аз убивах себе си и моята река.                                                                                                      И въпреки всичко,тя си остана  МОЯ.Вътре в душата ми.Те я използваха,аз я обичам.