закъсняла вечност

523

З А К Ъ С Н Я Л А   В Е Ч Н О С Т

(по повод зачестилия напоследък въпрос „Кой уби Ботев?”)

Великите люде не оставят следи.

Те само пропяват, като първи петли.

Те само изгарят. Като едри звезди.

А след тях Вечността непрестанно блести!...

И нямат, великите люде, потомство.

А всички след тях са велики потомци.

Дори да умират, великите, в робство,

Духът им донася ни равенство, братство.

Дали сте велики, по туй не съдете.

Приживе не стават велики людете.

Смело живей. За Вечността не мислете.

Тя винаги идва…когато умрете…

8.06.2016 г. 19.11 ч.

   Русе

                                                    Т. Билчев

524

М А Й Ч И Н А   П Р Е Г Р Ъ Д К А

                                                                                              Сал тогаз нека измръзнат жили.

                                                                                              Сал тогаз нека изгния в гроба.

                                                                                                                  Майце си – Хр. Ботев

България му майка беше.

Че Ботева България роди.

Да умре за нея искаше.

Сама сина си майката уби.

Че тя не искаше да чува

как предатели морят сина й.

И не смъртта му да сънува,

искаше да бъде гордостта й.

Затуй в прегръдката последна

майката сина любим си гушна.

А Бог, когато ги погледна,

с майчина любов го тя промуши.

8.06.2016 г. 21.13 ч.

Русе

                                          Т.Билчев

Гробен хлад

                                     -----------------------------------------

                                Сто години откак се годя,

                                гробен хлад ме повяваше косо,

                                станах жълт,станах мек като кал,

                               жив станах, майко, на восък!


                               Но дочакахме сватбата , скъпа,

                              златна, моя,възлюблена-смърт-

                              и плътта като девсвена ципа се къса,

                              за да влезе във своята вечност духът.

                                                                  Р.Томов 

Когато бях малък...

                           Когато бях малък исках да ми купят колело

                                                              Мама каза -да

                                                                       Татко -не
                            И двамата имаха  право.

                            Когато поотраснах не исках да карам колело,

                                          а те ми купиха.

                           Така и не го подкарах.Не се научих да карам колело.


                          Когато бях малък исках да спася  Света,

                                    а сега искам да спася Света от себе си.

                          Така ме научи живота,който обичах,а

                                     после стана просто реален.... 

Размисъл

                            Самотата е черна кал!

                            Седиш м мрака,пееш.

                            Не мога да ви кажа дали радостта се ражда

                           в тялото, душата или на друго място!

                                         Слушайте Бах

                               В тази музика има някой.
                                                      ------------------------
                                                              Робърт Блай 

Непознатият свят

                          Живеем в тъма и непрогледност.То значи в лъжа.Живеем

                          на сляпо и вярваме в съдбата.А тя не винаги е Бог.

                          Уж сме живи и вечни,но непознаваме нито земята,

                          нито НЕБЕТО,най-малко себе си.А щом неможем да

                        опознаем Голямото,нека се насочим към "малкото".Да

                        познаем душата си,да повикаме сърцето си,да се сми-

                        лим над тялото.Отвън всичко е хаос/макар и подреден/,

                       но непознаваем.А ако се познаем и осъзнаем,че сме ед-

                      но цяло,че всички сме еднакви в основата,ще затворим

                      пропастта между нас и Света,а и тогава има шанс той

                      да стане по -добър,а земята по благосклонна към своите

                      клети чада.Иначе всичко ще остане непознато и непозна-

                      ваемо до края на времената... и ще си играем на  "сляпа

                      баба".

                        Бог се открива не непременно на тия,които го търсят,а

                     на тези,които го носят в себе си.Така опознавайки себе си

                     с упорство и постоянство все някога ще се докоснем до

                     него. А той ще ни благослови!   Та дори и душите си може

                     да спасим...

По повод Цонко Цонев

                 Евалла на  Цонко Цонев,бившия кмет на Каварна.Градът  могът да ти отнемат,

                идеите могат да ти купят,живота могат да ти вземат,но истината и душата -не!

                .И  тази своя истина, той я е решил  да остане в една малка книжка,в която е събрал

               целия свой/ и не само/ свят .Светът на рока. Да запазиш духа на това,което си пра-

               вил и си струва,е повече от това да ти го отнемат. А това комунистите го умеят

               перфектно.А в" реалния" живот на тази територия,наречена БълГерия,винаги ще

               имат надмощие,щота са нагли и безкруполни.И защото слуги/по манталитет / са им

               девет десети от народа.

                  И не забравяйте,че живеем в една от най-прекрасните страни на света-

              так назъйваемая БълГерия.

Всички имат душа,но колцина са тия,които я признават,припознават и познават?

                              Изгубени от нас самите,/по пътя нейде из пустините/,

                              а не изгонени от Бога,/защото Бог не мрази своите чеда/

                             Това,за жалост ний наричаме цивилизация....Ние не познаваме

                             а и не приемаме собствената си душа,затова считаме,че я няма.

                              За цивлиизования човек всичко е видимо и светско

                             Значи истинско и съществуващо,осталото е илюзия.

                             А душата е едно такова "НИЩО,че и да ни се весне от време на време,

                              бързо я забравяме.Създава ни неудобства.

                              Но не забравяйте,от реалния свят няма по-голяма илюзия.Светът в

                             който се затваряме и отдалечаваме от Бога..Светът в който се скриваме.

                             А отдалечяването от Бога,ни прави всички нещастни ,макар без да

                             си признаваме: бедни и богати, умни и глупави ,власващи и роби.

                            Всички сме еднакво нещастни щото сме смъртни,а цивилизования човек

                             не вярва на "ДРУГ РАЙ ОСВЕН  ИЗГУБЕНИЯ". И временно,в рамките на

                            този живот му е добре,защото се спасява в нещастието на другите!?!....

                            Единственият  изход да се върнем към себе си,което означава  в Бога,

                            защото сме част от него,а той  част от нас е, да станем по-добри...,макар че

                            и това вече не помним какво означава!?!... Но каквото и да означава си-

                            гурно е  по- добре да потърсиш душата си,тоест себе си/ ,отколкото да

                            слугуваш на общо приети норми,принципи,морал,политики и системи,

                            Защото те само те отдалечяват от Истинния Бог и те правят несвободен-роб.

                            Но не другиму,а на себе си.

                             Затова Хермес Трисмегист казва:" Създателят все пак е оставил надежда

                           за човека един ден да осъзнае,божествената си природа,да си спомни,че

                           душата му е безсмъртна и да се завърне в рая.Това е процесът на събужда-

                            не от съня на илюзиите,битката за побеждаване на желанието на сетива-

                            та."