Творчеството е търсене на ЦЕЛОСТТА.Каква проста мисъл,бих казал
елементарна.Но,не е важно какво е казано,а кой го е изрекъл и какво се
крие зад това на пръв поглед непретенциозно ,дори скучновато умозрително
изречение..? Ами рекъл го е един от най-великите философи- на всички времена-
Плотин.И тук под "целостта" се подразбира не единение на мъжко-женското нача-
ло,а единение с Бога. Всяка дума при Плотин има особен строеж,конструкция
смисъл и ритмика.
.За това си позволявам да кажа,че съм абсолютно съгласен с това с което
продължава Плотин ,че"Целостта е любов,а любовта е ТВОРЧЕСТВО". И то твор-
чество в изконния,изначален,бих казал библейски смисъл на думата-да правиш
" различното" ,да не се съгласяваш, "да променяш"/има го още при първите
хора изгонени от рая-та дори и при Адама.Така е устроена човешката природа-да не
си съгласен,пък колкото и да си грешен и неправ.
Нима Плотин не преобръща света нагоре с краката,макар никой от не-
говите съвременици да не го разбира,макар тия,които идват след него
да не го приемат? .И до ден днешен почти никой не го чете,щото всичко е затъ-
пяло и влязло в коловоза на МАЙЯ. Да -не се чете и изучава. защото по моето
скромно мнение бъдащето е на метафизиците/а те са опасни хора/ Те ни карат да
бъдем безразлични към земното като ни тикат към "НИЩОТО",което ще познаем,кога-
то ще е късно за познание,.Ала не е така,защото Плотин се опитва да съчетае земното
битие с Безсмъртното.И изобщо имаме много грешна представа за метафизиката,като
отвлечена наука/по -скоро идея/. А тя просто е свързващото звено между земята и небето.
Без нея няма да знаем дори и малкото,което се опитваме да опознаем тук на земята. Дори
чистата физика не би същесвувала без метафизика. Днес кой го е еня за тези неща.?
Всъщност всички философи ,от древността,до наши дни говорят за безсмъртието,само че
всеки го е разбирал по своему. Всеки е влагал своите представи за ВЕЧНОСТ,защото без
нея живота на "Този свят" се обезмисля или превръща в непрекъснато страдание.И
древните са знаели,че това може да се поправи само със спокоен,дори ироничен поглед
над земния живот и търсили Боговете за да си играят на смърт и безсмъртие,та дори и
на любов Те не са взимали на сериозно Боговете,макар да са вярвали в тях .Тази игра
постепенно се превръща в творчество.Когато хората започнали да се вземат на сериозно
на боговете им доскучало и избягали на небето..А хората заминили "играта" с любовта.
.Любовта между мъжа и жената.Единия играел Боговете,другия страдащия влюбен.Влюбен-
да,но може ли на този свят нещо да се обича истински,щом продължава само миг?
Така или иначе любовта се превърнала в творчество и обратно. За любовта са
произнесени толкова глупави и умни слова,че е непочтено да ги преповтаряме.Но
слушам котараците,които цял ден се борят за моето малко женско котенце, и почвам да си
мисля,че любовта е хормон от първично естество ,както при животните,така и при
хората, И това понякога ме очарова,друг път ме отвращава. Да слугуваш на жлезите
произвеждащи хормони на възпроизводството/на безкрайното хоро/ и да го превръщаш в
фетиш е отвратително Или е единственото ценно нещо в живота?
.Много пъти съм писал,че секс и еротиката,не само,че не са едно,но в много случаи си и
противоречат.При животните еротиката е в миризмите и при човека е така.Миризмите са
нещо материално в нематериалното,а секса е вулгарното удоволствие да възпроизведеш
себе си.Да пребъдеш. Защото човека толкова се е отдалечил от Боговете,че живее с
илюзията,че вечността е тук на земята А забравяме,че има само тиктакащо време .Та в
този дух Плотин продължава: "Тази изгубеност на целостта /по повод еротика,секс,любов/
ражда самосъзнанието,тя ни кара да търсим себе си-тоест съзнателно или не, започваме
да творим".
А Екхарт допълва" А може би тази Божествена частица от нас отпаднала след
грехопадението/ изгубена в "Цялото"/ и само припомняйки ни за себе си ,ни кара да
творим.А да твориш означава да пребъдеш."
И тогава човек се отделя от света. Отпада от него "става друг", различен ,дори се
отдалечава от самия себе си.От този миг той е осъден на смърт или на Вечност И всеки
сам трябва да направи своя избор. Без любов всичко е смърт.А без смърт няма
Вечност .Човек живее толкова, колкото може да издържи без любов.
Висшия свят е Целостта-любовта към БОГА ,нисшия е този "на ВРЕМЕТО" и разпна-
тостта/разпокъсаността/.На сексуалността и желанията...
Същността не е в това да си непременно "ТИ" и да искаш все повече и повече/дори не
знаещ всъщност какво/,а в това да си свободен,все едно някой живее или е живял твоя
живот. Не искай нищо,за да може,когато дойде "мига" да кажеш:" Имах всичко и си оти-
вам щастлив."
А те -ЛЮБОВТА и СМЪРТТА не бяха ли роднини,споени от живота?...