Как СИСТЕМАТА унищожава свободата

Как СИСТЕМАТА/ еснафа политикон/ убива човека

                          Всички се надпреварваха да дават акъл.Ала най-противен ми беше един

            стар поп,който не беше влизал до сега  в кръчма.Викаше,за да го чуят всички,че

           Господ ще го накаже. Не издържах и аз и го питам: За какво бе килимявка,защо ще

          го съди Господ? Че човека няма какво да яде,а такива мазни търбуси като теб се

         пълнят от людското нещастие.Щото вече няма кой да се ражда,само мрем.И се

         обръщам към престъпника:" Не,не съжалявай Лазе,точно така е трябвало да напра-

         виш.Хич не ги слушай тия "добряци"" !   .Ами защо не  се бил  обадил, всеки щял да му

        даде.Глупости на търкалета...Като се преобърне колата спонсори много...

           А Лазе мълчи.Мълчи тъпо и смирено.Всъщност не знам дали съжалява,но усе-

       щам някаква глуха омраза как пъпли в него.Този човек никого не бе мразил,,напро-

      тив,помагаше им докато можеше.А тези,дето сега искаха да му "помагат", до вчера

     го плюеха и ето какво направиха от него.Най-много го мразеше кмета Цвятко,щото не ис-

    каше да членува в БСП-то,а още повече активиста на ГЕРБ-Съчмеза,защото никога

   не искаше да гласува".Кряката" потриваше ръце,щото утре клюката ще върви хептен

   добре. Габарът,излязал от нерви,изцеди през зъби,че нямало кой теб/тоест мен да

   набие/ щото съм го защитавал.

     А престъпника се. казваше  Лазе Лазев.Бе изпратен тук по разпределение, като

  фелдшер.Отначало всички му се доверяваха и уважаваха,докато в един момент

  селската управа не реши да го уволни,за да назначи една  пачавра, която не знам

 какво бе учила,но само не и за медик.И тогава се обърнаха.Селяните.Щото ако не си

 с кмета значи си враг.

     Бяха настанали времената на "промените" и Лазе не можа да си намери работа.

   Започна да пие,но не стана пияница.Искам да кажа "истинска",щото никога не се

   напиваше.Цереше пак бабичките и старците,но пари не вземаше.Само каквото му

   дадяха за ядене.

     След време се разведе с жена си." По идеолого-икономически причини"-пишело

   в бракоразводния  акт.Остана сам,с детето си,щото оная избяга някъде по "Острови-

  те"

     За да изхрани и изучи сина си Лазе тръгна с дърварите по горите.Докато все още

   бе силен и здрав-издържа,но не след много време частника го уволни "щото не мо-

   же да направи кубиците".

       И така,бай Лазе изпадна в пълна немилост. Три дни стоя гладен и мисли,мисли,

  мисли,докато взе решението...И го направи!  Така "СИСТЕМАТА" в една сбъркана

  държава превръща обикновения човек в престъпник. И то какъв "престъпник"?...

     Счупи стъклото на селския магазин,взе пет кутии цигари,погледна към хляба

  и колбасите,но не ги пипна ...и си тръгна.Не взе и пари.

     Върна се вкъщи и запуши цигара след цигара.Като се напуши се качи на тавана

  и взе револвера на дядо си.Опъна чатлака и миг преди да стреля се почувства щастлив

                                                                                                       С. М. АВРЕЛИЕВ

Светулка

1132 – 563

ЧЕСТНО   И   ЛЕСНО...

Няма честно, няма лесно.

От живот до смърт живеем.

Как в живота да успеем,

лесното щом е нечестно?!

Значи туй, че има честно.

Че да живеем може с труд.

Но всички смятат те за луд.,

честно, щом живееш, лесно...

Тъй, между лесно и честно,

между смърт, живот и борба,

между скръбта и радостта,

живот избираш уместно...

30.05.2018 г. 7.41 ч.

Русе

1133 – 564

ЗА СТРАСТИТЕ НИ...ЗЕМНИ, ЛИ?!...

Лети животът, страстите умират.

Заедно със страстите умираме.

След нас къде ли страстите отиват?

Ний със страстите си, май,...загиваме...

30.05.2018 г. 7.55 ч.

Русе

1134 – 565

ЧОВЕКЪТ-МУХА

                                                                                          По идея от пиесите на Ст. Марков

                                                                                         “За мухите и мечтите”

Една муха на чашата ми кацна

и се чувстваше уютно и добре.

После хоботче в бирата мацна.

А хората пиеха, че бяха зле.

Муха да бъдеш днеска е прекрасно.

Забавно е, добре е и си струва.

Човек да бъдеш само е ужасно,

дори и на муха да се преструваш.

Да е муха, искал винаги човек.

Хоботче да си пъха, гдето иска.

Но...човек остава...А от век на век...

мухата в него вечно го подтиска...

4.06.2018 г. 17.13 ч.

Русе – рест. Марияне

1135 – 566

В ГРОБИЩЕТО ВЕЧНОСТ

За пореден път гробището посетих.

Но как копаят гроб, за първи път видях.

Който си ни, Боже, от къл и пръст създал,

за жилище последно що това си дал?!

Знам, че си оставил да лети душата,

но туй, що най любех, що е под земята?!

Най-красив аз, Боже, бях между людете.

Тази хубост даде Ти на червеите!...

Справедливо туй е Ти, което стори.

Никой никога не ще Ти го оспори.

Мисля, че оставяйки ме под земята,

като друго, с мен погребваш красотата...

Затова Те моля, Боже, остави ни,

нас и който ще ни наследи ни,

да сме вечно над земята със душата...

Духът ни само да е там,...във Вечността!...

4.06.2018 г. 18.19 ч.

Русе

1136 – 567

ПОКЛОН ПРЕД КРАСОТАТА

Тази морска рокля красива

ослепително ти отива.

А в косата ти, като грива,

със усмивка всеки загива.

Така ухажвах една дива.

Не знаех, че е самодива.

Но беше толкова щастлива

от словото ми – по-красива.

В поклон се тялото извива.

Но кръст боли, не се превива.

О, тази красота пенлива,

без мой поклон, къде отива?!...

6.06.2018 г. 17.43 ч.

Русе – Тя кръчмата е Марияне. А сервитьорката – Траяна...

1137 – 568

ИСКРА ОТ ДУША

                                                                                     На Боян Петров

Ти тръгна през разцъфналата пролет

към заледени и мрачни висини.

Но със сърце, изтръпнало за полет.

И със душа, към Вечност дето се стреми.

И сам достигна ти до светлината.

Върхове превзе непокорими ти.

Остана ти завинаги душата

при Духа, към който вечно се стреми.

Да те търсим няма ние да се спрем.

Твойта жажда в нашите души гори.

И навярно чак докато ний умрем,

от душата ти искра ще ни блести!...

7.06.2018 г. 1.21 ч.

Русе

1138 – 569

С В Е Т У Л К А

Дошла от светове далечни,

ти, летяща, светеща душа.

За да ни кажеш, че сме вечни

ли пак си днес при нас ти дошла?

Докосвам светещото тяло

с трепереща ръка човешка.

Че ти и аз едно сме цяло

ли ми казваш? Или...пак грешка?!...

9.06.2018 г. 4.55 ч.

Обретеник              Т.Билчев

Духът на нещата.

                               Видях го в една абсолютно непозната жена,която се опитваше

да помогне на майка ми,докато мен ме нямаше.В тази   невежа и изоста,-

нала страна/с изключение,разбира се, на Б. Б и неговите креатури/,няма "добри хора"

освен тях.А ето,че се  натъкнах на ДОБЪР ЧОВЕК,който просто иска да ти помогне,

а не да те има за гласоподавател -маша,която впоследсвие ще те смачка с машината

на СИСТЕМАТА.

Между прочем,тук не е виновен толкова Б.Б. Той е невежа,избран от простия бълга-

рин/ние/,виновни са тия които му дават съвети и го ласкаят.-бившите неосъществени кому-

нисти и национал социалисти.Те са готови на всичко за да просъществуват,дори с

цената на милиони животи,само не техния.


     Преди да изпие чашата с отрова Сократ е казал":Мене ще унищожите,но Доброто ни

кога."

         Да пребъде това дете на Бога,чийто име няма да спомена сега.

Да пребъде както на земята ,тъй и на небето АМИН.


                                                 Ст..М.Аврелиев

Билетче и Обич за напреднали

МИСЪЛТА   БИЛЕТЧЕ

У нас вече всеки търка билетче,

за да извади своето късметче.

От бебе до баба, от син до снаха,

всички участват в тази щура игра.

Билет се търка страстно със кафето.

Неразделна част е от битието.

Билет продават гари, автогари.

Билети търка кой където свари.

Билетчето се трие на бюрото.

Изтъркват го дори и във школото.

Но хубаво е, дявол да го вземе,

билет да търкаш във работно време.

Детелинки, пирамиди, долари,

давани във будки и от дилари,

без вас е немислимо битието!

Реве, билет не търка ли, детето!

И днес, билет да търкаме ли вземем,

то, значи, пак сме във работно време.

Но и във леглото ние търкаме.

А работим ли, когато хъркаме?

И бебето да суче не желае,

догде с билетчето не поиграе.

Единственият на живота смисъл -

билетче само да е твойта мисъл!!!...

                                                                                   Тодор БИЛЧЕВ - Русе

1103 – 534

ОБИЧ   ЗА   НАПРЕДВАНЕ

В живота всеки гледа колко си напреднал.

И мисъл никой няма за другия живот.

Ти си уважен, че живота си погледнал

от техния си, но не от своя небосвод.

Но небосводите са толкова различни.

Тъй както и животите, не си приличат.

А, за да си напред, ти трябва да си личност.

Лични ще са всички, когато се обичат!...

23.04.2018 г. 20.39 ч.

Т.Билчев

За по..0...о...чест...

ЗА ПО-О-О-О-ЧЕСТ!!!...

Съборихме заводите, кварталите.

Ще строим затвор сега…И…магистрали.

Да могат тез, които са затворени,

избягат ли, по-лесно да са гонени.

За хващане изобщо тук не става реч,

когато те избягали са тъй далеч.

Да сме хуманни само, тук е думата.

За това Европа стига ни одумва.

Затвор за престъпници затуй ще строим.

Но ний престъпниците няма да ловим.

И стига сме се за животни грижили.

Че престъпник клет е време да обгрижим.

Мраморни затвори ний ще му издигнем.

И по магистрали няма да го стигнем.

Да бъдеш български престъпник ще е чест.

Европа, ето, че отдава ни “По-о-о-о-чест!!!”...

                                                                                     Тодор БИЛЧЕВ  - Русе

                Много често затворниците/каквито сме и ние/ са свободни и смели

хора/без да се абсолютизира/.Въпроса е в това,че човек може да съгреши за

миг и после да съжалява цял живот/а честните цяла вечност/.

 Аз обичам свободата,но не с цената на чужд живот.Защото не знеш да-

ли той не я цени повече.Ако си свободен свърши със себе си.Така релате-

визма на този свят се превръща в Слободия,която не означава нищо.

 Между две храносмилания човек е свободен,после е отново гладен.

Гадост,която се повтаря в един прекалено дълъг живот се пре-

връща в тегоба и ужас,ако нямаме правото на свободна воля.За това

господ се е постарал и помислил.Може ли родения в грях да живее

вечно.И това не е ли най-големия му грях"?Можеш да мечтаеш за

вечността,можеш да я живееш във времето,но никога не се самооблаща-

вай-ти си грешен човек-роб,цар,богат,беден,достоен или затворник

но никога себе...Затворника е окован в пранги,а ти в собсвената си душа.

Ако грехът е временно състояние във времето,то не би могло да се

изчисти със забрава?Все пак времето е забрава,но кому е нужна освен на

грешните,тоест на всички нас.Но нека земното наказание на справедливите

народи ,бъде справедливо,а Божието,ще отсъди що е ТО.

                                                                                    С.М.Авреиев

Разговор със смъртта

                                                          Най-сигурният път към безсмъртието е смъртта.

                                                                                                                          М.А.
                                                         По бръснача на самотата има само едно спасение.

                                                        И то е невидение.

                                                                                                                   П.Б.Шели
                               
                                                        Стига да поискам нещо,то умира.Ала съдбата ми

                                                        няма силата да поразява нещата.

                                                                                                              Ф.Песоа



                                  Смъртта облагородява,облича в незнайни премени безсмисленото,

                 жалко тяло.Защото там лежи свободен човек,макар да не е искал свободата.За-

                 щото там не лежи роб,макар и с плач да е изгубил робството си.Както някой

                цар,чийто най-голям блясък е царската му титла,като човек може да е смешен,

                но като цар е по-висш,така и мъртвецът може да е неугледен,но е по-висш,за-

                щото смъртта го е направила свободен.

                                                                                       Ф.Песоа


                        Свободен си,ако можеш да се откъснеш от хората и не те при-

          нуждава да ги търсиш паричната нужда,или стадното чувство,любовта или

         славата или пък любопитството,които в тишина и усамотение не могат да

         се подхранват.Не ти ли е възможно да живееш сам,родил си се роб.


             Най-голямото величие на човека е да се роди СВОБОДЕН.То прави

         скромния отшелник по-велик от царете,дори от боговете,самодостатъчни

        заради силата,а не заради презрението към нея.

                                                                                        Ф.Песоа       
                                       --------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------     
 
                               Той беше монах.Обрекъл се беше на Бога още от малък,защото

       усещаше присъствието МУ в себе си и във всичко наоколо.

     Чувстваше се щастлив в божиите ръце и се бе отдал изцяло на неговата милост.

      Остаря щастлив ,опознавайки себе си и БОГА.

        Когато се изкачи на любимия си хълм над манастира,внезапно го заболя

    стомаха,изтръпнаха му ръцете и той почувства "Нейното присъствие"

Беше излишно докторите да му казват,че му остават броени дни. И макар

да се беше срещал много пъти с "нея",макар да я познаваше "отвътре",сега

му се стори,че я гледа "отвън".Да гледаш на себе си отвън-помисли той-е

по страшно от самата смърт.И той видя гроба си.Гледаше отдолу нагоре.

Безпомощен и жалък.Чувстваше как Бога,който живее в него му се изплъз-

ва и се отваря пустота.Пустотата на "Нищото"Светът,който се обладаваше

от Бога се събра в една черна дупка. Нямаше надежда, имаше лопати и буци

пръст..Страхът му се съсредочи в това "как ще диша".Дали ще му разрешат?

Глътката въздух му се стори по-ценна от всички небеса.

    Това ли бе Вечността за която бе копнял и живял? Толкова близка,осезае-

ма и изгубена.

    Почувства се голо,безсмисленно тленно тяло оставено на произвола на съдбата.

   Съдбата ,в която нямаше нито Ангели,нито дяволи.Единсвено и само той.Го-

  ла ,безформена плът- жива,но по-мъртва от мъртвата,защото все още

съзнава..А съзнава,че е "никой",Няма "никой" и всичко е "НИЩО".А  най-страшното,

живота му бе пропилян,"че БОГ е навсякъде."А сега е "никъде".

 Прекръсти се,съжалявайки, за своите сквернословни мисли.

      Страхът го обземаше отвсякъде и понеже нямаше с кого да говори той и се до-

вери и заговори с "НЕЯ".

-Та ти си значи,"Ваше величество смърт"-Опита се да бъде иронично-духовит той.

-Нали не те беше страх и ме ненавиждаше-отвърна му тя.

 -Никога не ме е било страх от теб,но сега ме отвращаваш и се чувствам изоставен.

-Не си изоставен.Аз съм с теб и твоя.Нали знаеш,че ако не преминеш през мен не

ще се сдобиеш с Вечност.Ти живееше в нея,дори и във времето,а после ме забрави.

Това е вашия грях,забравата,ала и времето няма друга функция освен да унижава

и следи.Грехът е СЛЕДА в очовечването.Нямаш ли чувство за вина,ти си червей.

Ала и той знае как да умира/без трагедии и разпятия/.Просто се умножава до доста-

тъчност.Това познание ли е? Или превъзмогване?

-Много си бъбрива Смърт.Давай по същесво.Или ме вземай или ме мъчи-Аз съм ти

в лапите,а ти си безкруполна и зла кучка.И да ме вземеш няма да ти се предам.                                                             
  -Не просто страх,а космически страх-рече тя-това си ти сега-пък се и хилеше ня-

как нагло,уж безлично,а ихидно-Никой,дори измислени философи като теб не се

познават преди да се срещнат с мен.Помисли си по-дълбоко-Не съм ли вашата

надежда в един самотен и несправедлив свят.Надеждата във вашия свят е само

илюзия,а аз съм краят на ново начало.Ако ме нямаше мен всички бихте изгинали

на секундата.Аз съм тази която върти земята.Спре ли за миг и всички сте разтова-

рени.Това ли би желал,слуга на БОГА? Е ,все пак добре,че е за малко присъстви-

ето ви тук-продължаваше да се хихика ТЯ,-а той все повече се отвращаваше от сме-

ха и ,а душата го напускаше.

   И тогава получи прозрение: Видя как всички хора,отровени от химия и безнадежд-

ност по целия свят се мятат като "риби на сухо",усети болката им да отварят уста

за последна глътка въздух.

   "Това било то живота-глътка въздух-вопъл....вопъл за спасение...Къде е то?

Монаха беше избързал или закъснял.Така както всичко се случва на тази земя.

Никога не идваме на време,а си отиваме когато нетрябва.

-За това ли ме изостави Боже-рече кръстейки се той- без онова чувство,което бе

изпитвал винаги при кръстния знак.

-Не,не Бог е виновен-рече "ТЯ"-чула воплите му.Прекалено много искаше от

него,макар да беше праведен.

-Хайде,поне ти не ми философствай-изхлипа той-.Вземай ме и да се свършва.

-Е, това не го решавам Аз-рече Тя-Това е проблем между теб и Господ.Нали

беше монах,та значи си част от НЕГО.

-Всички сме част от НЕГО-ядоса се той -и едва не и се нахвърли.

 А на нея смехът и се превърна в цвилене от удоволствие.Кой и бе

дал правото на надмощие и да решава съдби.Да бъде последна инстанция?

Нима над БОГ има друг или равен с Него.Не е възможно....

-На всички така им се струва,докато дойда,а после се отпускат-изрече го

като на себе си и леко се отдалечи.

    Това не вдъхна кураж на монаха,напротив раздразни го и окуражи да и се

противопостави.

-От къде това чувство за хумор,ненаситна паст-Не ти ли омръзва да си

зло? С какво се храниш? С нашите трупове?Души?

  -Умен си,но си жалък-продължаваше с пискливия кикот на вестдесъщност ТЯ.

Другите знаят какво ги чака,но в невидението и страха запазват вярата си.

Ти я изгуби.И смирението ти е било фалшиво.

   - Поне да беше взела  разума ми,преди да отнесеш душата ми-рече той-

да не слушам твоите сквернословия.

   -Разумът ти ще остане тук.Ще пренеса само душата ти,тя ми трябва.

  -И за какво ти е? За какво ти е потрябвала?Какво ще правиш с нея?

   -Ще ти кажа-и тя сниши глас-Защото си ми симпатичен.Не за друго,

  а защото обичаш БОГА,толкова,колкото и мен.Та значи можеш да

 ни изневериш.-чуваш ли човече,ти си Мой,преди да те предам на

него.А душата ти ще занеса при теб,за да я откриеш "отново пътя".

  -Как при мен,какви ги дрънкаш ,вещице?.Аз съм тук,макар че скоро

  ще умра.

 -Всички ще умрете,щом сте се родили,но не го помните докато сте

живи.Ти...ти за разлика от другите знаеше какво искаш,кого гониш и къде оти-

ваш.Ти се шегуваше с живота,но си вярваше.Страх! Май че и това

е превземка.Ако те беше страх ти знаеше какво да направиш.И зато-

ва се размина със собствения си живот.Когато реша ще те върна да

го поправиш.

-Не,не ти, БОГ е този който решава.Дано не си негова приумица да

ни пази от злото.

-И ти не си въплащение на Доброто-рече Смъртта-,ала ти ми трябваш

защото умееш да страдаш.И "ОТТАТЪК" ще страдаш и търсиш,но за

разлика от тук,ти и ще "НАМИРАШ." А това е още по страшно.Хай-

де сега се помоли на Твоя Бог и да свършваме.Изморих се с теб.

   Сега той,на свой ред се изсмя гръмогласно.

  -Не се хили,нещастни човече,животът свършва с мен,ала страданието е

 Вечно.То е вашето спасение.И аз като част от него...

     Остра болка сряза гърдите му и той пое последната си глътка въздух.

       СПАСЕНИЕ...

                                                                 С.М.Аврелиев

Заспала държава,заспал народ

         Каня ви  в една малка община на име Априлци.Феода-

лизАмът тук е в силата  си/с лекота прескочил социализАмът и капитализАмът и се

върнал "при себе си.Не се знае дали е избързал или закъснял,но се оказал страш-

но удобен за неколцина "хуманисти"с лилипутски тела и "огромни" души.Нека бъ-

дем коректни,и кажем,че тука им помогна обезкуражената,уморена от експери-

менти/върху нея/човешка маса,наричана още крепостна.

          И дойде Царя Освободител и разряза баницата.А тя се падна само на

  "ДРУГАРИТЕ" А те не успяха да направят ни социализъм ,ни капитализъм.

 За това решиха -Феодализам и си разделиха земята като баница.

    То всичко е легенда,но както е речено: и в мита и в глупостта има истина.

Има един човек по прякор" Шипак",началник "Болшой+" ,който коли и "беси" горите ,живот-

ните,че и Ората,в това ,наистина, погледнато от високо "щастливо градче".Работата хич

не е трудна,даже той я смята за "честна",щото така помага на всички.Дали има някой

нечестивец на този свят,който се смята за такъв? Хем ще им изчисти горите,хем ще тури

някой лев в скъсаните им джобове..От него е само риска.Нали е Човек:.

                                             ДЕЛОВИ  И С КАЧЕСТВА

.  Изсече горите под връх Ботев.И нека сече! Неговите приятели /от "дървената мафия"

няма да гладуват ,Я?Скалъпи някакой друг търг за държавна гора от 300дка.,примерно,

а аверите изсекат 600 .Алал да са им.Какво значение има дали са частни,общински или

просто ничии.Разбира се,той,заедно с "дърварите", го знаят предварително,но лошо ли е

да направиш едно "добро повече" .Та нали старите хора измряха и къде ще се качат на ви-

сокото да видят границите.А то такива и няма,какъв то го измери джипиеса, това е

вярното.Математика...   Математиката е велика наука,но тук я ползва феодала-плебей  на

ползу роду,а  и в свою ползу.Какво го е е еня екологията или, че щяла да загине земята,след

като него и съгражданите му няма да ги има.Веднъж се живее.За това "Прави добро"!?!То-

ва е неговото верою.А кесията му расте,като цирей на задник и някой път ще го пробие и

спука..Може даже да се насере.

                             Кефът ще бъде пълен и негов,само негов...

 Няма лошо,че от това подобие на "човек",се изсичат така "планово","законово" и

 "разумно" горите.Единственото ни богатство.в тази нещастна страна.И докато ги

  има такива,като него,така ще бъде.Неговите "вдъхновители са Горе" и той няма да

  ги предаде.А и съселяните си няма да предаде!

   И ,разбира се, от неговата алтроистична дейност  ще спечелят всички.Ще допре

  съхнат реките и всеки ще си ги преминава където пожелае без да се измокри,.ще из-

  мрат змиите ,гущерите и скакалците да не плашат децата.Рай поднебесен.

.  И ,ето,сега река Видима тече като дере,а деретата пресъхнаха.За чия сметка е това?

 Дали на Небето,дали на морето или на "щастливия",който ги "благославя" под път и над път.

   Е ,те,"добряците",дето всеки миг мислят за нас няма да се свършат,но ние ще си отидем.

   Защото започваме да приличаме ,а и ще се превърнемна пустиня ,но евреи няма да станем.

  Тогава да се молим на Бога,да бъдем от другата страна на "Газа".

    А и тези ВЕЦове,които уловиха водата в тръби и всичко наоколо пресъхна нямат

спиране.Изкупиха ги некадърници и крадци,които не желаят да ги експлоатират правилно

 а да се гушат с пачки..Такива безбожни твари едва ли има не само в света ,но и във

ВСЕЛЕНАТА.,защото те считат,че ни светят и "просветляват",за да ни измъкнат от

мрака на глупостта и безбожието.Пък и ние сме си щастливи в "НЕГО",ала те не знаят

ЕДНО:ЧЕ ВОДАТА Е ЖИВА И НЯКОЙ ДЕН ЩЕ ИМ ОТМЪСТИ ЖЕСТОКО.НЕ ЗАЩОТО

ИМА ЛОША ПАМЕТ, А ЗАЩОТО Е СПРАВЕДЛИВА..На този свят всичко е Вода.Освен

насраните им хартийки в задния джоб на гащите,с които трият циреите си.

  Ако има държава,нека дойдат "отговорните ДРУГАРИ"-органи" да видят какво предсавлява

р.Видима от водохващането на МВЕЦ-2"Зора" до изтичалото на турбината.Вижда се

дори от пътя за Априлци.Не лунен пеизаж,а кратери от обезводнена пустош.

    Вървете и малко по-нагоре,на един от притоците на Видима-.р.Стърна .Там отново

безумието е пълно.През деня тече в поречието  малко вода,а през ноща слагат дъска

и насочват всичко в тръбата.Не стига,че така нареченият  "Бедко" е крадец,всеизвестен

и безкруполен ,ами ходи и при попадията да се моли .Да му даде Господ здраве,та да

има и за нея.И да знайте, с двете ръце се моли и в очи я непоглежда,да не би нахуд да

му завърти.Пък в бедната  река ни риби,ни жаби ни раци остави да живеят. Алал да муй

сиромашлъкат!!!...


     Нека Бог да го поживи и му определи добро място на Оня свят.                          Амин


                                                                                 С.М.Аврелиев

.