Къде е любовта?

Къде е любовта и продълава ли когато я загубим?                                                                                              
                                 Сиромахов се събуди сам в леглото,опипа мястото до себе си,после своето тяло.Точно два месеца откакто се бе развел с любимата си жена.Не знаеше защо го бе направил щом толкова много я обичаше,но сега се събуди с някакво просветление в душата и сякаш всичко му стана ясно.Не искаше да оправдава своята/тяхната/ глупост.По скоро му светна що е любов.

      Любовта-рече си той-е плътска илюзия.Защото за да обичаш/нека не се лъжем/ означава да притежаваш.А да притежаваш означава да обсебеш тялото на своята любов.Което е глупост. Защото ние не притежаваме собственото си тяло.Камо ли "чуждото"

    Да притежаваш духа на другия също е илюзия.Защото да притежаваме любимия дух,би означавало,той да стане нашия дух.И тогава,той не би бил вече друг.Тоесст,с изчезването на другия,ще изчезне и любовта.                                                                                                                        Сиромахов се ощипа здраво и опъна ушите си ,докато не изпукаха.Беше деен човек,никога не е бил мислител.От къде му идваха на ума тия глупости?Не,това не си ти,и си изплющя жесток шамар.Ала някаква част от него бе по-силна от всички болки които си причиняваше,за да се върне на "този свят".                                                                                                                                  Красиво е да си въобразяваме,че притежаваме тялото и душата на любимото същество,ала къде е то сега?Времето казват лекува,не то заличава.Ние обладаваме тялото/време/,не красотата-любов.Обладаваме кожата,слюнката,мазнага тъкан,секретите,утробата и може би и мозъчните клетки,но не и душата.Никога душата.Тя си остава самотна и необладана...                                                  ,                                                                                                    Да обладаеш душата на другия,означава да се съвъкупляваш със себе си.Така ,че може да се обича само необладаемото.Като например морето и небето,които са на всички и на никой-...тоест-БОГ.Сиромахов беще сразен,но за миг се почувства богат.

Реката

                                     РЕКАТА/Поредица среднощни мисли/

 Озарена река,бягаща бурно сред скалите,далеч от тинята на живота!Измий очите ни и ни научи да те сънуваме!

Щастливите нещастници

Щастливите нещастници /не се отнася за Българите/ Поредица "Среднощни мисли"





. Обичам щастливите хора.Те ми дават криле и илюзията,че съм жив. Ала всички около мен/сега съм извън страната/ да твърдят ,че са щастливи,без да знаят колко са нещастни -това ми идва в повече.Те просто/както би казал Кафка/ никога не са влизали в себе си и не са ги хапали комари мутанти,големи като врабчета../Примерно в Сибир/А има и друга страна-ако всички навлезем дълбоко в себе си животът ще загине-от ентропия и загниване на съзнанието.Така че масата е стожер и убиец на живота. Нека не съдим,а да видим как стоят нещата не само в екзистенциален,а и прагматичен план. Който мисли с категориите на Небето/има такива/,то той не може да приеме случайностите на земята.Почти всички хора се смятат за щастливи/смесвайки мечти и реалност/ или просто по презумпция така са ги учили или такива са се родили.Да търсят и намират щастието на този свят е най -нормалното нещо.Обаче,/те милите/не искат или не знаят че са зазидани между две стени-и от там излизане няма.Излиза се само по надлежния ред.Да се чувстваш щастлив във времето /особено днешно/е инфантилно,Да се чувстваш нещастен е грозно ,срамно и недостойно. Целият ни живот е поредица/нес-поредица/от низост,срадания и загуби.Ако някой си мисли,че може да спечели нещо на този свят/пари,слава,щастие/той е тотално изгубен.Тук може само да мечтаеш за тия неща,макар и да считаш,че ги притежаваш.Те са твоята ефимерна карма,която скоро ще изгубиш.И тогава ще бъдеш най- нещастен,защото ще осъзнаеш,че нито си бил богат,нито щастлив.Времето те е излъгало за един миг и вече си сам и никой.А сам може да бъде само човека на духа,другите/слугите на мимолетнното/ са НИКОЙ. Истинското битие за болшинството от людете на този свят е на повърхността,за тях е по-удобно да се плъзгат по отъпканата партина и да не знаят,а и да нехаят нищо за истинския си живот.Скъпи мои растения,вие не знаете че това е живот-вегитация/чи кво му е?/Ако всички сме умньовци-трябва да се самоубием вкупом-тутакси.И са съвсем прави/моите безмълвни опоненти/ ,защото влязат ли под повърхността,ще видят,че там ги чака "НИЩОТО"Най добре е нещата от живота да минават покрай теб,без да засягат душата ти.А още по-добре е да не знаеш,че я имаш.Попитай някой що е душа и дали може да ти отговори?Масата люде са получили истинския дар от Бога да живеят без да знаят.И са живи!!!... И това,навярно е някакъв остатъчен атавизам от преди-земното низвержие на Адам и Ева,което ги е съхранило и до днес.Иначе би ли издържал до край в своето себепознание?Това да нямаш претенциите или желанието да познаваш нещата до край,е Божия милост...Това означава да приемаш нещата,такива,каквито ти се предлагат,без да робтаеш-с радост и болка. Защото така ти е писано и ти си добър човек, който се примирява и надява,че някой ден Бог ще те приеме такъв какъвто си.Но не защото си безчувствен,а за това,че рано или късно ще разбереш, че не станеш ли богоподобен-ти ще бъдеш изтрит от лицето на земята и ще бъдеш никой и ТАМ и тук во век и

Мисли в полунощ

                                                    МИСЛИ В ПОЛУНОЩ                                                                                                                                                                                                                                                                     Все по-често си мисля,че аз никога не ще мога да избягам от себе си.От несратната си съдба.От отчаяния ми опит да се спася,да бъда друг...да намеря надежда/за какво?/  Само когато пиша аз съм във вечността...И така се чувствам...вечен...

Защо се самоубива Ван Гог ?

                                                    Защо се самоубива Ван Гог?                                                                                                                                                                                                                                                                      Ван Гог убедено твърдял,че е едновременно на много места.                                       Това,навярно е давало повод да го считат за луд.Ала той не е бил.Луди са били всички около него които го считали за такъв..В своята безпросветност и невежество те убивали бавно душата му,красотата,свободата и най-вече чувството му за безкрайност...А той имал истинска нужда от НЕЯ....За да твори!

        Какво друго можел да си помисли еснафът-бюргер,когато Ван Гог често повтарял,че той се размножава в пространството.Сигурен съм-казвал той-че в този миг,докато рисувам,някой друг "АЗ" прави същото на някое друго място ,в друго пространство,на друга планета,галактика,а може би и вселена....Еснафът за себе си винаги е прав,защото той не може да допусне друго,освен своето разбиране за нещата...И може би така трябва да бъде.Ала Ван Гог твърдо  вярвал в своята множественност и не е искал да лъже никого,още по малко да ги провокира.Грешката му е била,че съзнавайки своята различност,той все пак се възприемал като част от невежата маса Като част от угнетените и онеправданите.И той наистина бил такъв,не само по манталитет,а и по съдба. Затова им се доверявал и ги съжалявал..Ала вместо споделеност  получавал упреци и присмех..

    Той смятал себе си само за сянка,копие на своето истинско "АЗ",което  чувствал в себе си и знел,че ТО съществува на други места, но много по-истински и добри.

    Единствения човек с когото можел да споделя/но не винаги и безусловно /бил брат му.Когато рисувал той най добре чувствал "ОНЯ"-ДРУГИЯ.Или както казвал на брат си-"Същия АЗ",това съм аз,но много по-плътен/не като материя/,а като същност и дух.                            Брат му Тео клател одобрително глава и разбира се не му вярвал.

      Аз съм само предаваща брънка-продължавал той-на това което се случва там.И не само там,а все по -натам и все по нататък където нещата СТАВАТ.Отдалечавайки се във времето и пространството нещата стават все по-плътни и по-истински.Първата степен е планета от нашата слънчева система.Повярвай ми не съм луд,никога не съм бил там и не съм го виждал,но го знам-чувствам го когато рисувам.Втората степен,където "АЗ" съм все повече АЗ е от млечния път,друга слънчева система или друга галактика и така до безкрайност.Където моята плътност е завършена и аз съм ЦЯЛ Там не боли ..Само тук...

       Аз знам,че нашето съществуване тук е захвърлено и случайно, най-много за да се спасим.А да се спасиш,означава да намериш своето АЗ извън себе си,извън гравитацията/тоест в полетата на познанието и духовната чистота/там където енергиите са енергии и не ни се предават по полов път.Химери нали-знам какво мислиш-ето захвърляйки четката и за мен стават химери.Как да ти обясня ,обаче,че те са по-истински.Затова ли ме мразят всички и не ми позволяват да живея.?Какво съм им сторил та ми отказват БЕЗКРАЙ  НОСТТА?Да ти откажат безкрайнстта означава да те задушат в мизерията на все по-затъващия,безнадежден Наш свят"
.Отказват  му Безкрайността влъхвите,които са се смятали за нейни пазители.Отказват му безкрайността,онези,които уж го мразят/масата-общество/,но най-вече- тези,които го обичат-презирайки го,защото той не може да обича като тях.
     Защото да обичаш,означава да се въплатиш в по-плътната си същност,там където нещата се получават,а смъртта е евфемизъм на вечност.Неговите съвременници не са можели да си представят такова нещо.Те са обичали женичките си и от време на време любовниците си.

      Плътта ражда за да се продължи,но не и да остави духовна памет.Емоцията не е любов и любовта не е емоция без спойващия атом на духа.Тоест, ако е само от "Мира сего"
    Ван Гог е можел да намери жадуваната от него безкрайност,ако не е била оная животинска тълпа,която никога не е разбирала от изкуство.Отделиш ли се от масата-ти вече си мъртъв.Тя не прощава и те наказва със смърт.Другия изход е да станеш присмехулник-ироник.Ала природата на Ван Гог не е била такава
    Затова той не се самоубива/в собствения смисъл на думата/.Той слага край на живота си и става жертва на примата на тялото над духа.
    И ако трябва да сме безкрайно честни и той едва ли е вярвал напълно,че има много животи,но е намерил сили да се сбогува с красотата на този свят/не защото го мрази,а обратно/,защото около него е имало цяла армия от зли субекти,готови да накарат тялото да извърши този противоестествен акт.

       

По повод стоицизма

                                                     По повод стоицизма                                                                                                                                                                                                                                                                 Преди няколко дни един партиен другар се изцепи,че правителството на Орешарски било стоическо.Въпреки протестите на всякаква измет/така се изрази той/,то си работило и то много ефикасно.                                                                                                                                                      Едва ли този другар знае точното значение на думичката СТОИКно това няма огромно значение защото той вярва на своето правителство.Аз ,обаче не му вярвам и по този повод решавам да се поразходя из древната СТОЯ,за да видим как стои "днешната".                                     Спомням си,че един от основните постулати  при древните стоици е,че живота трябва да се изживее добродетелно или да имаш силата и доблестта да сложиш край на този-същия живот,ако той се превърне в недостоен..                                                                                       И те нистина устояват на своето философско и жизнено кредо.Сенека се самоубива,след като всички го предават и не вижда устои в този живот. Марк Аврелий съзнтелно решава да умрира бавно,взимайки всеки ден все по-голямо количество дрога,не само да успокоява болестите които цял  живот го преследват  , а и защото идеите му търпят крушение и никой не е склонен да тръгне след тях.И двамата са едновремено и прагматици и идеалисти/единия император на Рим,другия един от най приближените съветници на няколко императора/,но философското начало "надрастнало" живота преобладава и у двамата "За тях щастието и нещастието не са външно обусловени от независещи от  човека събития-към тях се отнася и смъртта.Всичко се определя от начина,по който се мисли за нещата.Човекът е такъв,каквито са мислите му." .Не е нужно да ви давам повече примери.  Те са сиптоматични и за гръцката и за Римската СТОЯ.Мъже,отдадени на живота и идеята,но при всички случаи верни на себе си,тъй като идеите им са техния живот,а живота техните идеи.Да предадеш едното,означава да се отречеш от другото.Такова раздвоение при тях няма,а и не и мислимо,тъй като те са "цялостни" и завршени личности.Отдадени на идеите и боговете.Не може хора които проповядват добродетелен и почтен живот да нямат Бог.Макар,самите те,често да не си го признават.
      А какво означават днешните наши "стоици",като оня дето имаше неблагоразумието да каже,че днешните стоици са БСПарите ,ДПесарите и най вече Националистите-Атакисти-начело с Волен Сидеров.Свещена простота.Да драснеш клечката върху главата си,която утре ще те изгори.Ако този човек имаше и капка от силата на идеите на Сенека,то нямаше да си позволи да изрече това сквернословие "Стоик",за едни партии,които са готови на всичко за власт и пари,само не и да умрат за идеи.Та нали тези партии се крепят на такива помияри,които не познават стойността на думите,още по-малко цената на идеите.които понякога са по-ценни от самия живот.Животът идва и си отива,ала идеите/когато са истинси и изстрадани в самия този живот/остават вечни.                                                                                                        
Междувпрочем не бих искал да слизам на нивото на днешните лупенизирани,скопени и купени вестници,но с риск да се принизя и унизя,ще си позволя следния коментар:
 
   Днес няма стоици.Разбира се без тези които ровят кофите за боклук.Днес има псевдо- политици ,педали-владици и нехрани-майковци фанатици,които ги поддържат и крепят за           дребни трошици.И всичко това е така овъртолено,че ако е змийско гнездо не може се разплете.Но нашите са жизнеспособни не заради идеите си,а поради това,че днес са едно ,утре друго. Стоицизмът на днешното време е да бъдеш гъвкав и преспособим.Ето я панацеята за оцеляването...Само,че в един живот...Живот,който не струва нищо.Защото неговият синоним е търбух , клоака и преживяване.Всеки истински стоик би се срамувал от него.Защото,както казахме ,истинската цел на живота е добродетелност и честност.Кой от нашите комунисти е добродетелен и честен дори към себе си?.Кажете ми един....Може би оня венцехвалител,който нарича управлението на Орешарски стоическо.Е...и за това се иска смелост...а може би глупост.          Днешните "Стоици"се държат за властта като малки деца за полите на майка си.И твърдят,че са силни и никой с нищо не може да ги докосне.Ала паднат ли от власт те стават             страхливи като сърнета и блеещи като агънца.Загубили веднъж  стабилността на своя външен свят,те не могат да намерят спокойствие и утеха в своя вътрешен мир,просто защото го нямат.Те нямат собствен свят. Ако не са някой в социалната иерархия-те просто са никой.                   Затова им предлагам да се вслушат в думите на Джон Дън и ако са истински стоици да вземат всички  вкупом да се гръмнат,за да не остане дори и спомен за тях. И да отворят пътя на свободните,за да не загине  България.Тя- Римската империя изчезна,та една България ли няма да  потъне в небитието...Запомнете едно,драги комунисти/по манталитет/ стоиците никога не са отричали    живота априори,а злото в него,което го прави безсмислен .Но нищо...после идва и другото  ...Ето какво казва стария Джон Дън малко преди да го почувства   на" живо":" В смъртта   ще се научим успешно да боравим с вечността.Ще си възвърнем всички мигове от нашия  живот и ще ги съчетаем   както ни се понрави.Бог и нашите приятели ще ни сътрудничат .Тогава ще си дадем истинска сметка за това какви сме били и какво сме сторили."                         Да живеят древните ,днешните и бъдащи стоици.Винаги идва мигът, в който ще разберат   кои са!                 


нМа бо,й                       ното поле като войн                                  

"ВРЕМЕТО" като болестно състояне на духа Мистичният козар

                                                                         МИСТИЧНИЯТ КОЗАР                                                                                                       Докато сме деца ние сме в себе си и значи щастливи.После идва "времето"/осъзнато/ и ние започваме да се "разпадаме"/да мислим./Така го чувстваше нашия герой Блъсков,но все нещо не му стигаше да го осъзнае до край "Винаги едно не стига" .И сега,докато пасеше козите и препрочиташе Шопенхауер ,той отново и отново се питаше/с тъга и неудовлетвореност/,защо цял живот си бе блъскал главата над това,да разбере има ли Обективна реалност или всичко е недосънувания сън в нашите детски главички.                                      И май всеки път стигаше до извода/и тука се ругаеше,че бе чел много,а от него не бе станало нищо,щото нямаше пари да учи/,че май няма никаква реалност.В малкото градче го наричаха "мистичния козар".Не им се обиждаше,макар ,че той се смяташе по- скоро за метафизик,а не за мистик.От тези,които му бяха лепнали прякора имаше и интелигентни хора,но явно не разбираха разликата.            
 И той отново се връщаше на своите мисли:Ясно е ,че реалността е понятие,което може да бъде обектевирано само чрез духа.Обективирането ражда,от своя страна,атомизацията на света,а това ще рече страданието,отчуждението и тъгата и в края на краищата смъртта.                            

      Реши,този ден да напише всичко това ,за да се отърве до някъде от себе си,и от така наречената "Реалност"а не да създава концепции и да се прави на интересен,защото знаеше,че никой няма да го прочете.                    

        Още от малък се опитвах да помиря  вечното с тленното.Този свят не  ме удовлетворяваше и винаги ми се струваше болен и недоизпипан-нелеп. Той не беше за мен,колкото и да мечтаех да го помиря  с другия,-духовен свят ,в който смятах,че живея.,а вече съм напълно убеден.   В земният свят царува необходимостта и несвободата.  А ако няма "Горния"- Небесен свят,то тогава няма Спасение и тленния-Земен живот се превръща в безсмислица,която не оправдава  съществуването ТУК.Не е особено справедливо БЕЗСМЪРТИЕТО да бъде само за Боговете,не и за човека.Това е отчайващо,дори влудяващо.            Защо са ни пръкнали,като не са ни дали надеждата...Шега ли е,изпитание или завист от Тяхна страна?Може би за разлика от нас те копнеят по смъртта.Ала все някога човек е длъжен/по Ницше/ да стане Бог/свръх човек/.Защото какво друго може да обича човек,освен вечността?       От друга страна ,човек може да бъде вечен и на този свят.Не случайно Христос дойде на земята за да ни дари с надежда за Вечен живот.Стига да станем част от Бога и заживеем в него.Всичко това може да се постигне по пътя на страдането,но и чрез победа над страданието,в преодоляване на собственото его,в превъзмогването на Света и отдаване на Духа .И тогава противопоставяне на "Земен " и "Небесен" свят няма да има".Другият " свят ,означава навлизането в друго измерение,а не изчезване.Което ще рече,че смърт няма.,както няма и реалност.     Те са нашите представи за духовна зрялост и ,че някога в един МИГ ще обозрем битието и космоса в неговата цялост.и единност.Това е нашата илюзия,но и безценна надежда..                                                                                                                                                            И тъкмо довършвал третата страница,нашият космичен козар Блъсков,видял,че козите превършват първите две.Дал им и тази.Какво да ги прави-животни.Те не знаят,че съществуват,но са убедени в своята реалност.-рекъл си той-щото са гладни и не се занимават с глупости.