Родих се/ родил съм се/ уж нормален-2100гр. Даже в кувиоз не са
ме поставяли.Само дето ме объркали и дали на майка ми да кърми друго
бебе. Та може би за това ,до ден днешен,тя вика,че сме "две"/ двама/-АЗ и ТО.
А вече на възраст достолепна ,тя вярва,че и двете са живи: "АЗ" и "ТО" и
постоянно търси ту "едното", ту "другото".
Както и да е.Като се прибрала в къщи/заедно с мен/ ме изкъпала и по ука-
зания на бабите ме намазала със свинска мас и сурово яйце.Да не мириша.
Ала от тогава,подозирам аз,се вмирисъл целия ми живот.Щото яйцето било
развалено,а със солта прекалила.И обмяната на веществата ми се нарушила.
Нещо се изкривило в мен.И както съм се развивал биологично правилно,
изведнъж хормоните ми почти отказали да секретират,а с това и разтежът ми
се забавил. И до сега,вече на години ,съм само метър и петдесет. "Развалила
ла се машинката -често повтаряше баба-но нищо.Всичко е от Бога може да
порастеш пък на акъл? Уповавай се на Бога и той ще те спаси.Те майките гре-
шат още когато зачеват,щото не знаят що го правят и колко мъка ще донесат
още на този свят".
Расъл-недорасъл,тръгнах да взема образованието си,като всички останали.
Там се сблъсках с много неприязън и гадни копелета,които се надсмиваха
на ръста ми и викаха,че толкова е и ума ми/макар че главата ми беше голяма/.
С усилие,лоши чувства и страх ходех на училище,но някак си минаха годи-
ните и завърших.Всъщност не знам дали аз бях взел средно образование или
някой ми го беше подарил.А може и в къщи да са ми го донесли?
Но в едно съм сигурен:не мразех хората/ макар да правеха всичко възмож-
но за това/,а те ме мразеха.Разбирам ги.Така е устроен човека- да не приема
различното. В случая и уродливото/ поради моето недоразвито тяло,а ве-
роятнои поради слабите ми умствени способности/.Второто не можех
да преценя сам.Виждах го само в светналите очи на съученичките и изкриве-
ните в сдържан присмех на момчетата,когато ме изпитваха.Четях по цяла
нощ,но щом ме вдигнеше учителят не можех да възпроизведа нищо.Знаех,че
знам повече от другите,но то си оставаше в мен,без да мога да го изложа.Ина-
че постоянно разговарях с някакъв въображаем събеседник.И той казваше,че
съм убедителен.Аз бях доволен на съдбата,че ме срещна с този измислен събе
седник. Научих се да говоря истината и да ходя изправен,макар и леко изгърбен
от болките в шийните прешлени.Понякога живота ми ставаше ад от тези болки,
но престанеха ли ,макар за малко, чувствах живота като дар Божи,който се побира
в двете ми шепи и аз го стисках за да не го изпусна.
Явих се като на майтап на изпит в Софийския университет,а те дали на майтап,
дали на истина взеха,че ме приеха във факултета по "Соцология и политология".
Майка ми и баща ми нямаха пари и аз дълго се чудих дали да се заема отново с
ученето или да потърся щастието си в чужбина /където не се присмиват толкова
на дребните хора/.
В края на краищата надделя първото.Представях си сладостите на студентския жи-
живот:безделие, театри,барове и дискотеки...изобщо нов живот.
Учих четири години и криво-ляво завърших тая пуста политология.Едва ги идържах
тия многоумни всезнайковци преподаватели,бивши комсомолски активисти и пре-
подаватели по "научен комунизъм",а сега върли защитници на либерализма и пазар-
ната икономика.Думи,които у нас,в България никога не са имали съдържание и ся-
каш никога няма да се изпълнят с такова.Така беше и с всички останали думи в тяхни-
те уста.Кухи и неубедителни.А лекетата колеги им се натягаха,само и само да запри-
личат на тях и един ден да сложат вратовръзките и да им вземат местата.
Върнах се вкъщи да се похваля какво високо образоние съм взел и как съм успял в го-
лемия град,ала майка ми не закъсня да напомни за пресолената мас и развалените яйца.
И тогава отново нещо се пречупи в мен.Този голям град и това "уж Високо" образова-
ние бе свършило своето. Омраза ме раздираше отвътре.Мразех не другите, а себе си,
че се бях поддал да стана като тях.Един от тях.Около мен имаше само предателства,
свинксове,призраци и пирамиди от илюзии.
Аз бях умрял с този с който ме бяха разменили.