Ако приемем,че смъртта унищожава духа,то тогава не само
свободата,но и самият той не съществува,а е само фикция,
жалък атрибут на тялото, за който не си струва да се говори.
Тази теза се приема или отхвърля a priori и никакви аргумен-
ти не биха могли нито да я защитят,нито да я оборят.Аз я от-
хвърлям точно по този начин,като искам да отбележа,че дори
неоспоримо да ми докажат нейната истинност,пак бих я от-
хвърлил,защото,ако я приема, губя едно пространство,което е
много по-плодотворно от тази "истина", и се превръщам в
най-обикновено животно. При това положение много по-
приемливи са хоризонтите,дори измамни, на една несъществу-
ваща идея, отколкото тесните стени на истинската и реална
липса на идеи,защото човешката душа е цвете, а всъщност
Вселената е тясна за цветята.
Р. Томов