672-103
В Е Ч Е Р Н А Д
Г Р А Д А
Лъчи
огряват блоковете бели.
Към
залез вече слънцето клони.
А
бледите звезди не са изгрели.
В
огнен блясък гаснат слънчеви мечти.
Но
бавно след това оттам изплуват,
бледи
и сребристи, лунните лъчи.
Светли
сънища човеците сънуват.
Уморено,
ляга слънцето да спи.
А,
когато утре рано стане пак
и
с лъчи земята ни огрее,
победен
от ден е лепкавият мрак.
И
песен сладкогласа славей пее…
14.11.2016
г. 16.57 ч.
Русе