Н А Й – С К Ъ П О Т О
Този
дом не ми е родна къща.
В
него майка си не съм прегръщал.
От
люти битки тук не съм се връщал
сила
да си взема и…да възкръсна.
Този
дом е само спирка кратка,
преди
пак аз да поема в схватка
със
живота. Или в почивка сладка
да
разпускам…във компания рядка.
А
звънец последен щом удари,
пак
тука вие ще ме сварите.
Прави,
сигурно, били са старите –
туй
най-скъпото е, що прежалите…
Тодор БИЛЧЕВ - Русе