Добрият човек

На Добрият човек от Байлово,дядо Добри.


Ако светът струваше една молекула от същността на

този човек,би бил поносим и прекрасен.Защото той

би пренесъл Царството Божие тук на земята.

Бог да те прости,Човеко!
---------------------------------------------------------

Не изпълвайте сърцата си със злъч,

макар да сте отчаяни,изгарящи и ничий.

И днес злината с дявола да властват,

не за тях светът е тъй създаден.


И казват ви "светът е ням" светът е в тупик,

и изход няма -"светът е пушек."


Не вярвайте-след милион години ще дойде

гарвана на Едгар По и ще ви каже "Невер мор",

"Доброто дире добро""А изкуството ще се пре-

върне във живот".


С.М.Аврелиев

Невъобразимото

Винаги съм желаел само най-непостижимото и

най-невъобразимото.Никога не ме е вълнувал живота

такъв какъвто е.Постоянно се стремях да надникна

зад него,не само за да го узная и предам смисъл,а

най-вече да намеря надежда и упование.

Тук всичко ми се струваше живяно и невълнуващо.

Винаги трябва да е "първо",макар само в теб-самия.

Принадлежало ми е само това,което не съм аз,това,

което е "извън". И само към него съм се стремял.

Най-малкото,защото никога не съм бил там,където

съм.Защо животът не можеше да преминава през мен

без да го усещам,без да е мой?В такъв развой от

мигове,навярно бих намерил себе си.

С.М.Аврелиев

Дъжд от дървесата

ДУШАТА НА ДУХА


Невидима връвчица е душата,
Духа, с която връзват за земята.
Но скъса ли се тя във тишината,
ти чуваш плясъка им на крилата,

със който литват те към небесата.
А съда, където само двамата
стояха, да го спасят за Вечността,
в пръстта остава вечен на земята...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




























ДЪЖД ОТ ДЪРВЕСАТА


От дърветата огромни
дъжд сребрист сега вали.
Падат капчиците скромни
върху смълчаните треви.

И тревичките израстват
буйни, свежи и прекрасни.
А душите ни порастват.
Стават те звездици ясни.

Сребристи, капките блестят.
Цялата земя луна е.
Стъпват, по звезди вървят
всички. Днес при нас така е...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























БОРОВИ ИГЛИЦИ


Борово – на младостта ми грейналият пламък.
Борово – на любовта ми срутеният замък.
Борово – възход ти бурен, но и падение.
Прозрение. Презрение. И вдъхновение.

Кален във битки, от тебе аз потеглих смело.
И в разблуден град прославих българското село.
Черняев, бай ти Ради и другите герои,
те към Вечност призоваха моите устои.

И днес, когато нижа тези звездни редове,
земята боровска ме вика, плаче и зове.
И целувам аз пръстта, гражданинът твой почте/н.
Със сълзи/ я напоявам, на Сиври тепе качен...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























СВЕТИЦАТА НА ДВАТА СВЯТА


Светица, майко, си ти на земята.
Със тебе раждат се, растат децата.
И ги отглеждаш ти във двата свята –
в света на робството и свободата.

Родени в робство – свобода им даваш.
От тях самите ги освобождаваш.
Светице, ти на всичко се решаваш,
децата Божии щом възпитаваш.

Целувам грубите ръце свещени,
от любовта на Бога вдъхновени.
И други, сигурно, са впечатлени
от тях. Но аз...припадам на колене...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Как расте тревата

ДА ЧУЕШ КАК РАСТЕ ТРЕВАТА


Ти чувал ли си как расте тревата
през пролетта, направо от земята?
По нея виждал ли си как децата
безумно тичат...чак до небесата?!

И как едно дете се тук не върна,
да можем заедно да го прегърнем.
Селото си любимо пак да зърнем.
Нагоре със краката да обърнем.

Във пепелта да тичаме пак боси,
с дрешките изкърпени, износени.
Със мечти, големи като колоси,
скрити във джобовете им скъсани.

А вечер, легнали върху тревата,
да гледаме звездите и луната.
Когато пак огрее ни зората,
да бъдем най-щастливи на земята!...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ДРУГАТА ПЪТЕКА


Капка по капка снегът си отива.
И миг подир миг човекът загива.
Кому ли е нужно туй страдание,
от миг, що е жив, човекът призван е?

И миг подир миг, и капка по капка
човекът пораства и става велик.
За миг той не спира да мисли това,
че вечен ще бъде на тази земя.

Но миг идва, като този, когато
потъва човекът в земното блато.
И миг подир миг желае Съдбата
да си го възвърне пак в Небесата.

Но “Късно е, чадо!”, викат Отгоре.
Капка по капка отлита просторът.
И идва тоз миг, във който човекът
отново е сам…По друга пътека…


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ЧОВЕК ?!...


Какво си ти - реалност и съмнение?
Божествено ли, ти си, вдъхновение?
Или си вяра само и търпение?
Душа и Дух ли? Друго измерение?

Ти любов не си ли, силна и голяма?
Дето все е тук и дето все я няма?
Не онази, глупавата, между двама.
А любов към Теб, Единствения...Само!...

Нали си ти Божествено творение,
от кал и пръст, което сътворено е?
И вечен на земята с поколение,
което е и твое продължение?...

Какво си ти – и вяра и безверие?
Не само Дух. Не само и материя.
Но в теб любов щом няма и доверие,
на Рая ще си в хладното преддверие...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ПРОЗОРЦИ


Прозорци всякакви, прозорци разни.
Затворени. И отворени дори.
А зад тях какви ли безобразия
стават от човеци, даже и добри.

Прозорци пълни. И прозорци празни.
От лудост празни. Но пълни със цветя.
Мечтая за прозорци не омразни,
със любов изпълнени, а не с тъга.

Прозорци, които гледат към света.
Не себе си единствено оглеждат.
Във които има само светлина,
с която хората добри зареждат...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе

























ЗАЛЕЗ НАД ДУНАВА


Дунавът мига с влажни клепачи.
Огнена грива в тях залез измива.
Младо юначе по кея там крачи.
Нещо тук идва. И пак си отива.

Тъгата ми тежка, буйна, голяма,
що не убива вода, ни жарава,
за един много, а малко за двама,
във реката мътна бавно се дави.

Гларуси само над мене витаят.
Крясъкът техен се носи над мене.
Влюбени двойки, щастливи, мечтаят.
Нощта идва…светлината да вземе…



Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Нова книга

Излезе най-новата книга на Стелиян Марков

"За мухите и мечтите."Две пиеси с философска

насоченост,но нямащи нищо общо с абстрактната,

чисто академична философия,а само,с така

наречената "Философия на живота".

Къде е щастието

Монолог на един ястреб



Живееше между небето и земята .Там бе свободен.

Дори можеше да чуе душата на евкалиптите и писъкът на ридаещите

люде от долния свят.И го болеше за тях,но те нежелаеха да им помагне.

Не само той-Никой.Защото бяха горделиви,обличаха се с дрехи

и обичаха нещастието си.Те бяха роби на себе си.


Вятърът го носеше високо в небето и той се размечта.

"Аз имам простор и хоризононт,а всичко що е под мен е обре-

чено на смърт.Ще го опиша с криле в дневника си И ястребите

пишем стихотворения:

"Бих искал да ме гледа ястреба отгоре,/тоест аз/

който всевижда всичко видимо,природно,живо.

Но съм обсебен от една къртица/някъде отдолу/,

която изяжда плътта ми,

и гледа сляпо,а всичко невидимо вижда."


"Щастието е горе,при птиците-продължаваше да мисли-

във висинето,но и в животинките,които ослепяват,ако

излязат отподземята.И при хората,които не го виждат,преди

да го изгубят.Та значи навсякъде,където се привличат Ерос и Танатос.

Ерос е горе,а Танатос долу.Къртицата живее няколко дни,хората

петдесет-шестдесет години,а ние 300.Кое е повече?Всички ние

сме само за миг на тази земя и ролите са ни формални.

И нека не само осъзнаят хората,птиците и къртиците, че няма

никаква разлика между 60,300 и 300000 години.И нека го живеят

така.Подобаващо и със смирение.То ще да е щастие?

Защото след малко ще се върнем във ВЕЧНОСТТА?!!.......

Ама не ми ли вярвате?След малко ще бъдем вечни,

може би единствено за да порастне филизът на ДОБРОТО!.

Какво,че няма да ни има като АЗ.

С.М Аврелиев

Любимците на вечността

ЛЮБИМЦИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)


Той ще ми даде познание.
Аз ще му предам страдание. –
мислел си човекът, земния,
за събрата свой – небесния.

Тъй, със страдане пречистени,
с познанието озарени,
ще станем ний недостижими
и чак на Вечността любими…

От тези мисли осенени,
от съдбата ощастливени,
тез човеци не разбрали как
озовали се пред Бога чак.

Но със учудване видели,
че Там те с дявола седели.
А човек замислен вече бил –
себе си във двамата открил!...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе















НЕРАЗДЕЛНИ

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)



Кой си ти във огледалото отсреща?
Небесният ми или земният ми Аз?
Не зная. Гледам те. И не се досещам
дали това си ти, дали не съм пък аз.

Но паяжина бавно образа плете.
В плетеница гъста всичко се превръща.
Щом азовете в мрежата се оплетат,
вижте вие как се двамата прегръщат.

И, ето тъй, оплетени от векове,
небесно-земни, човеците живеят.
И във каквито те да са си светове,
неразделни винаги ще да успеят.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




















ТРЕТИ ПОЛ


В кръчмата шкембе чорба ядеше,
но телефона не изпускаше.
Здраво във ръката го държеше.
Той със телефона, май, че спеше.

Беше симпатяга, даже идол.
А вред говореха за трети пол.
Искат мацките да го виждат гол,
но той в шкембето поглед е забол.

А, такъв е, значи, полът трети бил.
Жена да бъдеш, макар да си катил.
И, ако някой е взел, че те набил,
насилие, да кажат, употребил...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДАЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН?...


Един човек вървеше из тълпата.
Не беше сам. Не бе със самотата.
Но бе поет. А другите не бяха.
И себе си у него не познаха...

И друг човек бе тръгнал из тълпата.
Не беше сам. И не със самотата.
Но бе пилот. А другите не бяха.
Затуй от него явно те страняха

Сами човеци заедно вървяха.
А всички до един различни бяха.
Дали ще дойде ден един, когато
ще станат всичките човеци братя?...

И из тълпата заедно ще крачат
Ще са различни, но ще се обичат.
Макар сами, ще бъдат те със всички.
Самотни няма те да са,...самички...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе



















ИМЕТО НА ВИНОТО


Да не пия винце как да трая?
Само то ме води до Безкрая!
С него само мога да мечтая!
Вечен, че не съм аз да забравя!

Винце алено, а и червено.
Винце розово, но и пембено.
От лозница майчица родено.
На душата болна подарено.

Щом такова винце тук се лее,
радва се душата, Духът пее.
С винце сладко е да се живее.
Слънце благодатно вред те грее!...

Из селото на мегдана само
тропа шарено хоро голямо.
В бъклицата винцето и тамо
топли нечие сърце и рамо.

А кога зааленей луната,
пламнат винени искри в сърцата,
от душата пръска се тъгата...
В Рая аз живея на земята!...

И със пълния стакан в ръката,
със Божествен сок опил душата,
се възнасям звънко в Небесата...
Диря Там Духа на...Караджата...

Нито Дух Там има, нито дявол.
За кого съм винцето доставил?
Само Господ, сигур, е оставил...
една жена...Име съм забравил...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




СЪЛЗА НА ВЕЧНОСТТА


Ти пред мене вчера се разплака
и от лош живот ми се оплака.
Не можело. Не бивало така.
За това пред мене дълго плака.

Нивга не видях сълза такава –
да убива те и обладава!
Тъй животът ти ще продължава.
И за Божия...и твоя слава!...

И нима така ще е навеки?
Не знам. Жребия си чака всеки.
С мен във Вечността ще е сълзата,
дето смъртно ми рани душата...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ТОВА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ?!...


Във това общество, полека и бавно,
човекът напредва, развива се плавно.
Но бързо достига до бъдеще славно.
И мъртъв, където да си е забавно.

Това общество се казва България –
единствената от оня свят, стария.
Как е попаднала в тази лотария? -
питаме всички. Те питат: “А тя ли е?...”.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе





























ЛЕТЯЩИЯТ С РУЛЕТКА


Въртят се, въртят се числата,
с които изтича играта.
Гръб късметът ти обръща.
И ти не си вече същият.

Въртят се, въртят милиони
от твойте печалби законни.
Но другите само печелят.
За тебе сълзите заделят.

Живот на рулетка заложи.
Одраха ти всичките кожи.
И с тази рулетка в ръката
летиш сега към небесата...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























ПОЖАРЪТ НА СЪЛЗИТЕ


Една сълза окото ти опари.
Една сълза, а толкова пожари!
И кой би спрял пожара от сълзите
на всичките девици от очите,

пролени от любов несподелена,
излезли от души, до смърт ранени?!
За тез очи единствени, свещени,
за тез сълзи, за друго не пролени,

днес стихове редя, горещи сълзи лея,
единствените тях да ги възпея...
Но пада здрач и всичко чисто скрива...
Като сълза...си любовта отива...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























МЪДРОСТ И ЛЮБОВ?...


Всички жени аз съм обичал.
На всичките съм се раздавал.
И във любов аз съм се вричал.
И много любов съм им давал.

Ала всичките тези жени
в мене не търсеха любовта.
Всичко, що имах им го дарих,
но за тях важна беше страстта.

Пагубни те са – страст и любов,
щом не присъства там мъдростта.
Туй да го кажа не бях готов.
Сам затова сега съм в света...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























И БОГ ВИДЯ...


Какво ти искаше от мен,
като бях ранена птица?
Когато храмът ми свещен
се срина, пазен от светица?

И гарваните върху мен
кълвяха моята душа.
Угасна светлият ми ден.
С триумф наду тръба нощта.

Това навярно – да съм в мрак.
Да не порасна в светлина.
А стана ли голям, все пак,
в душата да е тъмнина...

Ориснице, така ли бе?
Това ли искаше от мен?
Затуй, така че ме прокле,
прощавам ти...Той Бог виде/!!!...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















Р Е С Т А Р Т


С рестарт се много уреди оправят.
Но как ли със рестарта да се справят
и тези, политика дето правят?
Рестарт да правят. Друго да забравят.

Тодор БИЛЧЕВ - Русе


































ЗИМНИ РАДОСТИ


Мозъкът, душата и ръката
стихове редят във тишината.
Във гората, снежна и смълчана,
важно крачи шарената врана.

А снегът се сипе на парцали.
Днеска той дали ще спре? Едва ли.
Само вятър над главите духа.
Ще издуха и Светаго Духа!...

Зимна приказка снегът рисува.
През прозорец да я гледаш струва.
Само вън глава си щом покажеш,
да се радваш в миг ще се откажеш...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ВДЪ(У)ХНОВЕНИЕ


С манна небесна Бог те целува.
Жив да си днеска много си струва.
Стихове идват – дръзки и смели.
Песен лети към облаци бели.

В слънце се къпе, грее душата.
Бодър, Духът, върви по земята.
Към Небесата двама политат.
Всичко те знаят. Нищо не питат...

Едно са сега Духът и душа.
И в звездните, двама, са Небеса.
Долу, пък, само, там на земята,
звънкат, в песни се леят словата...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДЕТСТВОТО – НАЧАЛО НА БЕЗКРАЯ


И аз такъв ли мъничък съм бил,
на таз земя кога съм се родил?
И за мене ли така нещата
ставали тъй трудно на земята?

Хем да ходиш прав и хем да мислиш.
Приказките сам да си измисляш.
А големите да ги наказват
за това, че лошо ги разказват.

Малък да си, помня, не бе лесно.
Ала беше много интересно.
Да пораснем всичките тогава
искахме, но изведнъж не става.

И в игри, със приказки и песни
станахме големи. И то лесно.
Но и днес за детството мечтая.
За началото...И...за Безкрая...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе