Невъобразимото

Винаги съм желаел само най-непостижимото и

най-невъобразимото.Никога не ме е вълнувал живота

такъв какъвто е.Постоянно се стремях да надникна

зад него,не само за да го узная и предам смисъл,а

най-вече да намеря надежда и упование.

Тук всичко ми се струваше живяно и невълнуващо.

Винаги трябва да е "първо",макар само в теб-самия.

Принадлежало ми е само това,което не съм аз,това,

което е "извън". И само към него съм се стремял.

Най-малкото,защото никога не съм бил там,където

съм.Защо животът не можеше да преминава през мен

без да го усещам,без да е мой?В такъв развой от

мигове,навярно бих намерил себе си.

С.М.Аврелиев