Лъжеживот

Проста работа:Лъжеживот е липсата на Вечност-

И до тук трябва да спра.Но как да останеш на това

ниво/макар и вербално/като от тук/на земята/надни-

ча само смъртта.Тя е видима и ужасно спасителна,

единствена,непроницаема,превръщаща живота в част

от себе си.Всякакви чудеса могат да се случат на

този свят,само смъртта не е чудо,тъй като е по-ре-

ална,от всичко видимо.

На повърхността живеем уж пълнокръвно,ала това не е вярно.

Забавата може,ала забравата не е живот.

Пробвайте да спрете да мислите и ще разберете живота

в неговата дълбинност.Без да се насилвате и без дори да го

желаете.

При първия по-сериозен трус,при първия шок,осъзнаваме,че

това е било само заблуда,ефимерен живот,в който сме били

до вчера,а днес вече не съществува.Днес никога не е вчера,

а още по-малко вероятно е днес да стане утре.Ние присъс-

тваме и се бием като мухи в стъкло.Защо? Ако случайно оживеем

Системата ще ни наложи да тръгнем по вертикалата на нашето


битие.В противен случай ще се "срещнем с нея" за да ни върне

в руслото на правия път /докато не ни превърне в "правилните хора"/

в кълбо от парцали и глинени човечета,които никога не прощават.

Там ще се срещнем отново и със себе си/щом сме живи сме

част от системата/.Ще видим отново очите на страха,ще се

отчайваме и безумстваме,докато смъртта ни покоси или БОГ ни прюти.

Никога не ме е вълнувала земната вечност,/що за безумие/ като,слава,

богатство,та дори и памет.За мен е от значение само

другата,/някой я наричат "абстрактна"/,а за мен единстве-

но съществуваща вечност ,където няма време,пространство,надежди,само-

та,та дори и мечти и любов.Тъй като тя,сама по себе си

е мечта и любов.Но плътна и истинна,а не сянка на собстве-

ните си илюзии.

Не случайно се дивим на нашите блянове в детството

/то е най-близо до Вечността/.И въпреки всичко,това което сме

видяли или почувствали тогава,остава само като пеизаж на

случилото се.Това не е копнежът "По изгубеното време/по Пруст/,

а по изгубената Вечност.

А "ТЯ ТРЯБВА"на всяка цена да не прилича на изгубения живот.

Да бъде "друго",различно и разказано до край.Без запетаи,точки и

удивителни.Жива вечност.Обратното е вечна смърт и безна-

деждност.А жалкия ни животец се крие зад някой ъгъл,хили

се ехидно на напъните ни да разберем и осъзнаем "нещото",

което ни е забранено "Изначално".

С.М.Аврелев