Дъжд от дървесата

ДУШАТА НА ДУХА


Невидима връвчица е душата,
Духа, с която връзват за земята.
Но скъса ли се тя във тишината,
ти чуваш плясъка им на крилата,

със който литват те към небесата.
А съда, където само двамата
стояха, да го спасят за Вечността,
в пръстта остава вечен на земята...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




























ДЪЖД ОТ ДЪРВЕСАТА


От дърветата огромни
дъжд сребрист сега вали.
Падат капчиците скромни
върху смълчаните треви.

И тревичките израстват
буйни, свежи и прекрасни.
А душите ни порастват.
Стават те звездици ясни.

Сребристи, капките блестят.
Цялата земя луна е.
Стъпват, по звезди вървят
всички. Днес при нас така е...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























БОРОВИ ИГЛИЦИ


Борово – на младостта ми грейналият пламък.
Борово – на любовта ми срутеният замък.
Борово – възход ти бурен, но и падение.
Прозрение. Презрение. И вдъхновение.

Кален във битки, от тебе аз потеглих смело.
И в разблуден град прославих българското село.
Черняев, бай ти Ради и другите герои,
те към Вечност призоваха моите устои.

И днес, когато нижа тези звездни редове,
земята боровска ме вика, плаче и зове.
И целувам аз пръстта, гражданинът твой почте/н.
Със сълзи/ я напоявам, на Сиври тепе качен...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























СВЕТИЦАТА НА ДВАТА СВЯТА


Светица, майко, си ти на земята.
Със тебе раждат се, растат децата.
И ги отглеждаш ти във двата свята –
в света на робството и свободата.

Родени в робство – свобода им даваш.
От тях самите ги освобождаваш.
Светице, ти на всичко се решаваш,
децата Божии щом възпитаваш.

Целувам грубите ръце свещени,
от любовта на Бога вдъхновени.
И други, сигурно, са впечатлени
от тях. Но аз...припадам на колене...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе