петък, 23 февруари 2018 г.

Просякът на Бога


1046 – 477

ПРОСЯКЪТ НА БОГА

На дядо Добри от Байлово

От селото в разблудения град,
беловлас, немощен, дългобрадат,
просеше един старик с паничка,
да спаси човешката душичка.

Всеки ден трохичка по трохичка
просеше той мръсните парички,
не за свое обогатяване,
да ни научи да даряваме.

Както той даряваше на Бога,
учеше и мене тъй да мога.
Нямащ нищо, всичко да получиш,
щом на доброта се ти научиш.

И сам душата на България
спасяваше със таз лотария.
Че мъртва бе народната душа,
разядена сега от алчността.

В паничката не дрънкаха пари.
Надяжда, Вяра и Любов сами
заключени врати отваряха
и с Бога вече разговаряха.

А Той протегна бащински ръце,
Светеца Благ при Себе си Го взе.
За земя измолил най-доброто,
успя ли да ни спасиш от злото?!...

19.02.2018 г. 9.03 ч.
Русе





1047 – 478

ЧЕСТВАНЕТО НА АПОСТОЛА 2018 - та


От барелефа гледаш ни със съжаление
и с поглед, сякаш, даваш ни ти опрощение.
А под теб доволните и тлъсти политици
пак редят се и нареждат в правилни редици.

За храма на истината и на свободата,
но не за оня, единствения, във сърцата,
говори президентът в приветственото слово,
в което всичко бяха думи, думи без слова.

Но тържеството свърши. Всички си отидоха.
Така почели го, отново го обидиха.
А Левски на площада, единствен, сам остана.
И потекоха кърви от старата му рана...


19.02. 2018 г. 18.27 ч.
Русе




















1048 – 479

ОТ СЕБЕ СИ СПАСЕНИ

На дядо Добри от Байлово


Защо ли патриархът се разплака,
когато дядо Добри погреба/ха?
За себе ли Светейшеството плака
или за тез, до него дето бяха?

Дядо Добри проси за България.
Всички други кра/доха за себе си.
И в тоз сценарий ти позна ли я
България, светци която беси?!

А убийци, мафиоти и крадци
на почит са и славят се в страната.
В този път догде България върви,
ще й се стичат все така нещата.

Даже папи, патриарси и царе
сълзи горчиви тука да пролеят,
политикът наш все тъй ще си краде.
А птички...тъжни песнички ще пеят...

Не може дядо Добри да ни спаси,
в лъжи и грях, когато омотани
са всичките наши български души.
“Спаси се сам!” – светецът призова ни!!!...

19.02.2018 г. 18.37 ч.
22.02.2018 г. 21.05 ч.
Русе








1049 – 480

БАРАБАНЪТ ВЕЧЕН НА ЖИВОТА


И както на часовника стрелките,
барабанът на живота все кънти.
Как неусетно се изнизват дните.
Колко място, без тях, в нощта боли.

Но удрят пръчките на барабана.
И миг след миг убиват светлината.
Душата с нощ е пълна до тавана.
А барабанът удря тъмнината.

Докато той и нея я изгони.
И пак забие под слънчеви лъчи.
Така без време, санкции, закони,
вечен, барабанът жизнен ще ехти!...

22.02.2018 г. 21.59 ч.
Русе Т.Билчев