Роден съм в с. Велчево, Троянска околия. На Благовещение. Завършил съм ВТУ – “Българска филология”. Най-голямото ми удоволствие е да чета, а след това да пиша. Публикувал съм разкази и стихове в сп. “Тракия”, “Факел”, “Пламък” и ”Съвременник”, както и в редица вестници. Имам издадени пет книги. Член съм на Дружеството на пловдивските писатели от 1991 год. Продължавам да пиша, когато имам време и настроение, но вече почти и само кратки философски есета, психодрами и монографии /профили/.
петък, 23 февруари 2018 г.
Дядо Добри
ОТ СЕБЕ СИ СПАСЕНИ
Защо ли патриархът се разплака,
когато дядо Добри погреба/ха?
За себе ли Светейшеството плака
или за тез, до него дето бяха?
Дядо Добри проси за България.
Всички други кра/доха за себе си.
И в тоз сценарий ти позна ли я
България, светци която беси?!
А убийци, мафиоти и крадци
на почит са и славят се в страната.
В този път догде България върви,
ще й се стичат все така нещата.
Даже папи, патриарси и царе
сълзи горчиви тука да пролеят,
политикът наш все тъй ще си краде.
А птички...тъжни песнички ще пеят...
Не може дядо Добри да ни спаси,
в лъжи и грях, когато омотани
са всичките наши български души.
“Спаси се сам!” – светецът призова ни!!!...
Тодор БИЛЧЕВ - Русе