Как расте тревата

ДА ЧУЕШ КАК РАСТЕ ТРЕВАТА


Ти чувал ли си как расте тревата
през пролетта, направо от земята?
По нея виждал ли си как децата
безумно тичат...чак до небесата?!

И как едно дете се тук не върна,
да можем заедно да го прегърнем.
Селото си любимо пак да зърнем.
Нагоре със краката да обърнем.

Във пепелта да тичаме пак боси,
с дрешките изкърпени, износени.
Със мечти, големи като колоси,
скрити във джобовете им скъсани.

А вечер, легнали върху тревата,
да гледаме звездите и луната.
Когато пак огрее ни зората,
да бъдем най-щастливи на земята!...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ДРУГАТА ПЪТЕКА


Капка по капка снегът си отива.
И миг подир миг човекът загива.
Кому ли е нужно туй страдание,
от миг, що е жив, човекът призван е?

И миг подир миг, и капка по капка
човекът пораства и става велик.
За миг той не спира да мисли това,
че вечен ще бъде на тази земя.

Но миг идва, като този, когато
потъва човекът в земното блато.
И миг подир миг желае Съдбата
да си го възвърне пак в Небесата.

Но “Късно е, чадо!”, викат Отгоре.
Капка по капка отлита просторът.
И идва тоз миг, във който човекът
отново е сам…По друга пътека…


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ЧОВЕК ?!...


Какво си ти - реалност и съмнение?
Божествено ли, ти си, вдъхновение?
Или си вяра само и търпение?
Душа и Дух ли? Друго измерение?

Ти любов не си ли, силна и голяма?
Дето все е тук и дето все я няма?
Не онази, глупавата, между двама.
А любов към Теб, Единствения...Само!...

Нали си ти Божествено творение,
от кал и пръст, което сътворено е?
И вечен на земята с поколение,
което е и твое продължение?...

Какво си ти – и вяра и безверие?
Не само Дух. Не само и материя.
Но в теб любов щом няма и доверие,
на Рая ще си в хладното преддверие...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ПРОЗОРЦИ


Прозорци всякакви, прозорци разни.
Затворени. И отворени дори.
А зад тях какви ли безобразия
стават от човеци, даже и добри.

Прозорци пълни. И прозорци празни.
От лудост празни. Но пълни със цветя.
Мечтая за прозорци не омразни,
със любов изпълнени, а не с тъга.

Прозорци, които гледат към света.
Не себе си единствено оглеждат.
Във които има само светлина,
с която хората добри зареждат...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе

























ЗАЛЕЗ НАД ДУНАВА


Дунавът мига с влажни клепачи.
Огнена грива в тях залез измива.
Младо юначе по кея там крачи.
Нещо тук идва. И пак си отива.

Тъгата ми тежка, буйна, голяма,
що не убива вода, ни жарава,
за един много, а малко за двама,
във реката мътна бавно се дави.

Гларуси само над мене витаят.
Крясъкът техен се носи над мене.
Влюбени двойки, щастливи, мечтаят.
Нощта идва…светлината да вземе…



Тодор БИЛЧЕВ - Русе