Какво нещастие,а може би щастие,защото утре ще бъда вече друг.
И тогава ли ще вярвам в собствения си дух.Ще бъда в същата форма,
сърцето ми ще бие в своя ритъм,що за въздух ще поемат дробовете ми,
злъчката ще ме боли ли или няма да е "тя"?.Ще работят ли жлезите ми
с вътрешна секреция,няма ли да се превърна в евнух с времето,ще виж-
дам ли по същия начин децата си ,есенната гора срещу вилата на смрач-
чаване.Кучето и котките ми ще ме посрещат ли когато се връщам от лов?
Ще бъда адски нещастен,ако не ги виждам тях щасливи,че ме чакат.
Е,една вечер имам право да бъда тъжен -мечтаейки.Защото знам,че и
утре ,вдруги ден,след 100 и 1000години ще бъда все същия.Тъй,както съм
бил вчера,преди 100 и 1000000год.И Бога,в който вярвам сега,надали ще
знае кой ще бъда утре,защото не е сигурно,дали тогава ще вярвам в него,
пък и дали ще съществува...Тъжно и безнадеждно е да не знаеш,но...и светло...
С.М.Аврелиев