В този живот не съм правил нищо друго освен да мечтая.Това ми е докарвало много страдания, но и много мигове на щастие.Ако се поставят на везните на времето, страданието ще натежи хилядократно,но поставени на везните на кратките мигове щастие,то ще претопи времето и ще го превърне в пепел.
За съжаление,обаче, във времето няма щастие,дори и страдание/ в истинския смисъл на
думата/тъй като страданието осъзнава що е щастие .Времето е начало и край-смърт.И пос-
ле е било и продължава.Без да се интересува кой е в него или извън. А може би наказание-
ирония на нещо,"което непознаваме" .Жалко е само,че аконе го разберем/или по-скоро
не искаме да разберем/ще си ходим толкова сами,колкото когато сме дошли и били на този свят В това разбира се няма нищо страшно,а в илюзията,че сме живяли и "БИЛИ" .Защото при всяко/и най-малкото/ отчуждение от себе си ,човек осъзнава,че всичко е ПРАЗНОТА. Това не е душевно заболяване, това е осъзнаване и пробуждане.После отново по инерция ,до следващия път...И в същото време този "свят" живот се присмива над себе си и над жалките си създания/човешки/, които биха могли да му предадат смисъл,а го изпълват с безсмислие и
тъга. Етого и сега е гаден, хили се озъбено-саркастично от планините на своята недосегаемост и ни зове да не го вземаме на сериозно, щото в самия него няма нищо подобноИ сякаш шепне от подземята,макар,че е на върха, над човешката гмеж:
" Не ме обичайте,но го живейте,това ви е съдбата,иначе ще ви стане страшно.
Страшен е не живота,а вие,които го обитавате.Вие сте врагове на себебе си.Защото всеки
в теб и извън теб може да да те превърне от мечтател във вампир.И то уж така-добро-
желателно...
.