Така или иначе с всеки ден се убеждавам,че живота е функция на изкуството.
И не защото така ми се иска,а защото рибата прецежда водата през себе си
за да стане риба.А рибата става голяма за да я уловят и изядат.Никой не е виновен
докато не осъзнаем,че живота ни няма нищо общо с нас.
Времето и пространството се намират в съзнанието ни напълно независимо
от обектите.Затова,с еднакво основание,те могат да бъдат наречени -субективен
наглед както , и свойства на обективацията,която дефакто не съществува. Ако се
опитате да обективирате нещата,заповядайте в бълГерия,тук те се обективират в
НИЩЕТА ,ала знайте,че никога не ще станат "истински" ако НЕ ИЗБЯГАТ ОТ
СЕБЕ СИ.
За да бъдеш ,обаче,не представа,а" нещо В себе си" а и "още нещо освен ТИ",
трябва да се превърнеш в своята противоположност.Така че съществува вариант ,тези
представи,/тези СУБ -обекти /да са и нещо повече" извън това",освен,че са представи ,"
-"обекти на субекта".
Какво е "нещото в себе си" и какво е представата за себе си и за света? И кой е
истинския свят.Този в който живеем и си представяме или този в който представяй-
ки си го живеем?
Волята е дарена с инстинкт,а "ВИТА ВИТАЛИС" с незнание-" Свещено непознание"
Което е едно и също .Затова си внушаваме какво искаме, но никога не го познаваме
.Защото опознавайки го ние го изгубваме . И все пак има едно огромно ОБАЧЕ.
Не става дума за никакво" нещо в себе си"/по Кант/,а за НЕЩАТА ВЪПРЕКИ СЕ
- БЕБЕ СИ.Всеки предмет в природата притежава нещо,чийто основание не може да
бъде намерено и това е същността на неговото битие.
Винаги ме е интересувало как познанието може да се освободи от безпрекословното
служене на волята.Възможно ли е тя да се игнорира със силата на интелекта.Може
би при хората със силен характер и отдадени на познанието/смисъла на нещата/ то-
ва да не е проблем и това служение на волята ще се превърне в огледалния свят на
на непреходното и чистото,тоест в това от което възниква изкуството.А от него жи-
вота.