Ние всички бягаме.Бягаме от себе си,от света наоколо,бягаме от детсвото.
Хукваме бягайки напред,а се връщаме назад.Отпред е бездната. В нея няма "ни-
що" или е самото "Нищо",което ни плаши.Връщайки се назад в себе си/ тоест в
детсвото/,ние се изправяме пред себе си-и се плашим.С основание.Но поне на
мираме сили да си спомним,за да се преразкажем.Болезнено е да повярваш,че
е можело да има и друго бъдеще/без болести и смърт/,което да те спаси.
Ала дълбоко заложена в нас смъртта ни казва: Не бързайте , не бягайте и не
искайте да ПОЗНАВАТЕ-това е непоносимо за вас. ТО е страшно за човека-
не АЗ."