Този въпрос е напълно резонен в контекста на това дали живите не са
мъртви, а мъртвите не са живи? Той не стои на дневен ред пред
днешните общества,ала той е бил твърде актуален в древността,при източ-
ните народи и религии и особено през средновековието,когато мистичното и
реалното са се сливали в здрава спойка.Дали защото тогава хората са имали
повече възможност да се вглеждат в себе си или са били по-близо до Бога не
се знае,но явно е тяхното желание да прозрат извън битието/за да разберат
битието/. Тази на пръв поглед огромна пропаст,която зее между смъртта и
живота. понякога са успявали да я запълнят/помирят/ с вяра,друг път с ирония,
а често и с тотално неверие и отрицание на всичко видимо и невидимо,
на всичко същесвуващо и "измислено".
Грешно е,но понякога се изкушавам да мисля,че всички светци на този свят
първо са били грешници.И не защото грешника трябва да се спасява,а защото
грешната човешка душа първо трябва да се спаси на" този свят",Бог ги дарява с
с воля и праведност.,.а те,като най- прозорливи люде са знаели,че човека е
грешно и окаяно същество/само по себе си/ и трябва да живее с някаква надежда,
"за да бъде жив ".И дори да не са вярвали във Вечния живот,светците,с цената
на своя грешен живот са носили кръста на "лъжата",за да карат хората да вярват.
. На повърхността на своя живот те са били праведни и искрени/към себе си и другите/
,но в дъното на душата им винаги е тлеело зърното на неверието и тъгата.Героическо
е било тяхното поведедение и начин на живот,а не тяхната вяра.И то в името на човека,
на слабия,нещастен, смъртен човек,който трябва просто да живее щом се е родил.
Нека не обобщаваме за вярата и светците,най-малкото е непочтенои невярно,а и
чувам гласовете на анатемата,но кой ще ме убеди,че нашите светци-възрожденци
от Паисий до Ботев и Левски не са се жертвали не в името на някаква въпреки
всичко химера,като "Вечен живот",а за един народ,който даже не ги заслужава,
за да просъществува и живее.Грях е да се родиш,но не и да живееш.
-Радостта да живееш,радостта да живееш-чувам гласа на един клошар от моето
детство-.Смелост е да си жив,а не мъртъв" .За тези мъжествени светци говоря аз,
които приживе мъртви са благославяли живота.И макар да съм вярващ христия-
нин,аз също ги благославям,за тяхния стоицизъм да не предават живота.Въпроса
не е в това дали ти вярваш или не,а в това да накараш хората да се радват на жи-
вота..
Идете си в къщи и се молете.Защото какво друго е вярата,освен илюзията за един
по-добър свят.?...Всеки носи трагедия в душата си,но нека се опитаме да я споде-
лим и премирим, за да я носим достойно и честно..."докато времето ни раздели".
...