Често ми се случва да не се позная-това спохожда често познаващите себе си...
Гледам се в различните житейски превъплащения. От променливото притежавам
неизменното,от всеобятното-нищожното.
Припомням си далеч в мен,сякаш пътувам навътре в себе си,еднообразието,все пак
тъй различно в оная провинциална къща...Там си прекарах детсвото,но не бих могъл
да кажа,дори и да искам,дали повече или по-малко щастливо,отколкото прекарвам
живота си днес. Друго мое аз живееше там: това са отделни,различни съществования
Същите еднообразия, сближаващи ги външно,бяха несъмнено различни отвътре.Не
бяха две еднообразия,а две съществования.
ФЕРНАНДУ ПЕСОА
Дотолкова съм се расъблякал от собственото си същество,че съществуването ми е
обличане. Само предрешен съм аз.А край мен всички незнайни залези позлатяват,
гаснещи,местностите,които нивга не ще видя.
ФЕРНАНДУ ПЕСОА
Каква полза да знам,под слънцето или дъжда,тяло или душа,че и аз ще отмина? Ни-
каква освен надеждата,че всичко е нищо,а значи нищото е всичко.
ФЕРНАНДУ ПЕСОА