Всеки приема своя живот,докато разбере,
че той не е "Той".
Родил се малък и недоразвит/ седмаче/ и такъв си останал -джудже.
Било толкова слабо и едва дишащо,че баба му предложила да го кръстят вед-
нага:"преди да се е върнало там откъдето е дошло".Тази мъдра бабичка този
път непознала и то ненадейно се върнало към живот. Живот белязан от бо-
лести,унижения и скодоумие.Тялото му останало все така сгърчено,със
искривени и свити крайници,дребно и неугледно.И интелекта му непо-
раснал,и помен нямало по несъразмерното му лице от някакво чувство,
или мисъл.
Поставили го в ъгъла на някакво подобие на стая,хвърлили му една
рогоска и го зачакали да умре.Само някакъв старец се смилявал над не-
го и му подхвърлял парче хляб или кокали събрани от контейнерите.А,"то",
дето си нямало и име,мислело,че света е това,което се вижда от неговата
дупка.Полумрак,пробягващи плъхове и огромни паяци,висящи на своите
лиги.До там приключвал неговия свят-за него нормален и достатъчен.Пре-
тенции нямал към нищо и никого.
Докато един ден /по късно разбрал- след двадесетата си годишнина/,извед-
нъж, той порастнал.Оздравял и само си спомнял за кривите крайници,из-
пъкналите очи,острата коса и вечно наядените от плъхове и паяци меса и
пъпки пълни с гной.Сега те му се стрували по-големи от него/сега и някога/.
Но защо не са го изяли?
И си отговарял:"ми щото съм сигурно бил горчив и невкусен".
"И сега съм такъв,но хората наоколо ме дразнят повече от плъховете и
паяците." .Те се опитвали да го учат какво е добро и зло,но той не ги раз-
бирал и ненавиждал.
От уязвим,слаб и некадърен станал лош и отмъстителен.Всички самочув-
свия на света му се стоварили,а той ги стоварил върху другите. Станал огро-
мен,хитър и пресметлив Забогатял..Учил нещастните люде да го уважават и
боготворят,а те се хихикали тайно и ужасно страхували.Станал част от
СИСТЕМАТА. До такава степен,че и тя му се покланяла. Това не го вбесявало,
щото не си го спомнял,но го превръщало в неосъзнат герой.Бил много пове-
че от себе си,от своето предишно "Аз",доколкото го имал.
И всичко му било позволено.
Станал убиец.Без чувсво за вина.
Избивал всички наоколо.Бавно и методично.С кеф.Докато останал сам.
Спрял се едва когато ги свършил ,но съжалил,че ги е изтрепал..Те му давали
надеждата,че може да ги победи.Сега нямало кой.Можело просто да ги умори
от глад,да умират бавно от болести без лекарства,да умират от невежество и
оскотяване,да умират нещастни лишени от души...Но не би...Нямало време за
подобно великодушие...
И тогава отново се върнал в дупката и станал джудже.На което всички се
смеели и подигравали.
Та нали той ги научил на това.И заобичал своето нещастие.
С.М.Аврелиев
че той не е "Той".
Родил се малък и недоразвит/ седмаче/ и такъв си останал -джудже.
Било толкова слабо и едва дишащо,че баба му предложила да го кръстят вед-
нага:"преди да се е върнало там откъдето е дошло".Тази мъдра бабичка този
път непознала и то ненадейно се върнало към живот. Живот белязан от бо-
лести,унижения и скодоумие.Тялото му останало все така сгърчено,със
искривени и свити крайници,дребно и неугледно.И интелекта му непо-
раснал,и помен нямало по несъразмерното му лице от някакво чувство,
или мисъл.
Поставили го в ъгъла на някакво подобие на стая,хвърлили му една
рогоска и го зачакали да умре.Само някакъв старец се смилявал над не-
го и му подхвърлял парче хляб или кокали събрани от контейнерите.А,"то",
дето си нямало и име,мислело,че света е това,което се вижда от неговата
дупка.Полумрак,пробягващи плъхове и огромни паяци,висящи на своите
лиги.До там приключвал неговия свят-за него нормален и достатъчен.Пре-
тенции нямал към нищо и никого.
Докато един ден /по късно разбрал- след двадесетата си годишнина/,извед-
нъж, той порастнал.Оздравял и само си спомнял за кривите крайници,из-
пъкналите очи,острата коса и вечно наядените от плъхове и паяци меса и
пъпки пълни с гной.Сега те му се стрували по-големи от него/сега и някога/.
Но защо не са го изяли?
И си отговарял:"ми щото съм сигурно бил горчив и невкусен".
"И сега съм такъв,но хората наоколо ме дразнят повече от плъховете и
паяците." .Те се опитвали да го учат какво е добро и зло,но той не ги раз-
бирал и ненавиждал.
От уязвим,слаб и некадърен станал лош и отмъстителен.Всички самочув-
свия на света му се стоварили,а той ги стоварил върху другите. Станал огро-
мен,хитър и пресметлив Забогатял..Учил нещастните люде да го уважават и
боготворят,а те се хихикали тайно и ужасно страхували.Станал част от
СИСТЕМАТА. До такава степен,че и тя му се покланяла. Това не го вбесявало,
щото не си го спомнял,но го превръщало в неосъзнат герой.Бил много пове-
че от себе си,от своето предишно "Аз",доколкото го имал.
И всичко му било позволено.
Станал убиец.Без чувсво за вина.
Избивал всички наоколо.Бавно и методично.С кеф.Докато останал сам.
Спрял се едва когато ги свършил ,но съжалил,че ги е изтрепал..Те му давали
надеждата,че може да ги победи.Сега нямало кой.Можело просто да ги умори
от глад,да умират бавно от болести без лекарства,да умират от невежество и
оскотяване,да умират нещастни лишени от души...Но не би...Нямало време за
подобно великодушие...
И тогава отново се върнал в дупката и станал джудже.На което всички се
смеели и подигравали.
Та нали той ги научил на това.И заобичал своето нещастие.
С.М.Аврелиев