четвъртък, 16 март 2017 г.

БЪЛГАРИЯ

 
Б   Ъ   Л   Г   А   Р   И   Я


Аз, да, България избрах.
Със воля, чувство и без страх.
В сърце с България живях.
Частица аз от нея бях.

Какво България за мен
било е и е всеки ден?
Дали е оня тих рефрен,
от който тръпнех възхитен?

Птица ли във небесата?
Бистър ли поток в гората?
Жълто жито във полята?
На морето ли вълната?

На жътварка тъжна песен?
Или жълт листец наесен,
с вихър тъй понесен,
че до Възбог чак отнесен?

Пролет ли, във цвят покрита?
Зима ли, в земята скрита?
Майчина ли топла пита?
Детски глас, що вечно пита?

България е всичко. Да.
Това е моята страна.
Тук аз намерих светлина.
С любов оттук ще отлетя.

                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе








ОПИТЪТ   ЛЮБОВ


Дори да имах много дълъг о/пит,
пак от любовта ти щях да съм опи/т.
Че какво е опитът без любовта,
щом вирее и без опит тя в света?

А дори без опит никакъв да бях,
аз безпаметно да те обичам щях.
Че чужд на любовта е всеки о/пит,
от любов кога заразно си опи/т.

                                                                       Тодор БИЛЧЕВ - Русе





























В   Т О З И   Д Е Н


Сини теменужки разцъфтяха,
в този ден, под родната ми стряха.
Ято щъркели над мен летяха.
Люляци с цветчета зазвънтяха.

Този свят красив е. И прекрасен.
Месецът е жълт, огромен, ясен.
Клонки вей в гората кичест ясен.
Бог човекът слави с дивна песен.


                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе