Смъртта не социално явление.Не е и материално,в строгия смисъл на
думата.Тя не ни принадлежи,тъй както и живота,а ни дарява с милост.
Човек може да умре от страх,от ужас,от болест,от любов,та дори от ща-
стие,но никога от смърт.Нищо по- реално и безпощадно от смъртта,но не и
материално,антидуховно и съществено зло.Тя не е случайно чудо,а законо-
мерност,която трябва да се осъществи,за да продължи живота.За това твър-
дя,че тя е нещо свещено,вътрешно съпреживяване/чудо/,което е невъзможно
да се сподели,а и не трябва.
Човек работи,храносмила,забавлява се,не за да яде или,че това ще го направи
по-щастлив,а за да забравя,че е жив и утре ще умре.Понякога се чудя защо чове-
чеството още не се е самоубило?.Защото ако има живот- "ТОЙ винаги е някъде
другаде-"не сега и не тук".Той е в мефизичната реалност.Друга няма.
Една трета от хората на този свят имат всичко от ,което се нуждаят,но са
по нещастни от останалите две трети,които мизерстват,гладуват и са обре-
чени на геноцит.Е,къде е формулата,тогава,която дава стойност и пълнота
на нещата,за да съществуваме?
"Здравомислещия" човек се прибира вечер от работа и се чувства удовлет-
ворен и "пълен"/ако са му платили/. Но той се лъже,защото "забравя" или
по-точно казано-съзнателно не си дава време "да помни".Ще го осъзнае,
едва когато почувства ,че света е дълбоко и безсмисленно далечен,ако не е
метафизически реален и всичко изтича за миг,ако смъртта не му каже "стоп".
С.М.Аврелиев