ЛЮБОВТА
НА ВЕЧНОСТТА
Как времето лети, не спира.
И всеки миг от нас умира
по капчица любов, омраза – две.
И тъй – докато всичко изтече...
Но голата душа остане,
макар потънала във рани.
И завинаги оттука излети.
Не от кал я нея Господ сътвори.
Но омразата и любовта
сътворени ли са от калта,
че тъй изтичат бързо и умират?
Не! Вечно любовта тече! Не спира!...
Тодор
БИЛЧЕВ - Русе