вторник, 14 март 2017 г.

Музиката-споделена вечност

                                                           
                                                Без музика животът щеше да е една грешка
                                                                                                            .Ф. Ницше

                                             

                                     И  Платон твърди,че"Космосът е музика,а тя дава душа на все-

              лената".

                Знам кредото на Достоевски,че "красотата ще спаси света" Аз бих добавил и музи-

             ката,макар че той със сигурност я е включвал към красотата.

             Тя прави хората по-добри,обеденява ги и ги спасява.И само по такъв на-

            чин може да се спаси и живота на планетата и на Вселената.Всеки един

           красив звук от песента на птиците,до" Годишните времена" на Вивалди се

           чува,записва и остава в най отдалечените кътчета на Вселената.

              Това категорично означава,че ние сме едно цяло.Защото,когато чуеш

           красива музика/независимо къде/светът изчезва за секунди и ти се пре-

           връщаш в мелодия на самия себе си.А какво по-голямо щастие да избягаш

          от реалността./Която между прочем ни разделя./

            Ако послушате половин час,примерно,Бах или Пинк Флойд,но отдадено,

          без предразсъдаци,ще усетите вечността.Обещавам ви.                             

                              Айнщайн също е боготворял музиката. Този полуБог,полуЧовек

          .явно е съхранил детето в себе си,за да съчетае мъдреца създал Теорията на

          относителността,с любовта към музиката. Всъщност,той никога не е правил

          разлика между дветеНе е излизал от тях .Той е бил в тях.

                         Ала Геният е само посредник между нас и Бога.
                         
                           Ние сме  домогване.

               Под музика разбирам организация на съвършения хаос.

               Под  музика разбирам всако искрено творчество,което ни разтърсва със

                  своя вътрешен ритъм,може дори да е без смисъл,но съвършеното

                 откровение на Бога. Ако не го осъзнаем сме обречени да бъдем

                 нещастни твари, захвърлени  на земята,за да умираме.И трябва да уми

                 раме,не непременно със свещеник ,а с духова музика./В домогване/

                      А на моя гроб не бих  желал  дори и плоча,а  може и без паметник

                 да мина,но такъв за мен нека да бъде музиката на  Пинк флойт,Бах,Яворов,

                 Христо  Фотев,а и Адел,Адел,Адел...До четиридесетия ден...

                                       И после няма никой!....Може би само музика.
                     
                     Защото както казва Кърт Вонегът: Ако въпреки всичко някога умра,не

               дай боже,нека това бъде моята епитафия:" Единственото доказателство за

               същесвуването на БОГ  е музиката."
                         

                          А пък С.М.Аврелиев/ерго аз/ твърдя,че бях музика,бях луд,сега съм

                просто идиот.  Всеки божи ден от мен изчезва нотка музика.Дали е пра-

                вилната посока?...