ЗнациБога

                                       

                                                                 Ако не е навсякъде ,ТОЙ е никъде.


                      Притваряйки очи преди да заспя,аз видях рибата.Пъстървата,която ви-

               наги ми се изплъзваше,а и аз сякаш не исках да уловя.Тя беше най-отпред

               на  клинореда,прецеждаше бистрата вода и махаше с хриле. Зад нея бяха на-

              редени в строг ред и иерархия по- малките докато накрая свършваше с тия които

              току що се бяха превърнали от хайвер в  прозрачни  рибки.Във видението,

             което трае не повече от миг,аз се опитвам да ги преброя,защото знам,че това

             ще ми даде спокоен сън.После си казвам,че те нямат определен брой.Ако

            имаха - Бог щеше да ми подскаже/той знае точния брой/ и аз ще се успокоя.

             Уви,Той мълчи. Дали съществува? После търся перките на най-красивата-

            първата.Но тя сякаш е изчезнала от погледа ми.Няма я.Няма кой да ги води

            и те се пръскат.Така те ще бъдат изловени,ще попаднат в мрежите на лоши-

           те хора и ще налапат мръсния въздух ,вместо вода.Това Бог го знае,но нехае.

           Земята е радиоактивно място.Водата е тази която ни спасява,защото е пречис-

           тена от рибите.Те абсорбират отровите,за да живеят хората.Ала хората знаят

          това и се правяг на чукнати.И ловят ли,ловят рибата,за да я изядат.И Бог знае

          това,но си трае.Дали съществува? .Той е вътре в себе си,като рибите и е нався-

          къде.Това означава ли НИКЪДЕ?Ние,людете сме отвън и не го виждаме,защо-

          то виденията ни са кратки като живота,а раждането мъчително и дълго като

          смъртта.Ако съществуваше щеше ли да позволи рибите,моретата,реките,езе-

          рата,Небето и Земята, хората- да не са си на мястото и нямаше ли да знае

         техния точен брой?Бог съществува за да подрежда света,а не да го изправя.


                                                                                               С.М.Аврелиев
                                   

Живот

                                          "Душата на твореца никога не се задоволява с действителността-така-

                                           ва,каквато е, тя живее с богатствата  на привидностите,скрити зад

                                          нейната недостатъчност."

                                                                                               П.Антов


                           Животът е шега....ама на!...Днес си тук,утре те няма.А какво означава да те има?

                      Голям майтап пада....Лъжа ви.!..и то гадно!...Шега е живота ,но не е достатъчно да

                     го знаеш.Я тръгни да умираш!

                                                                         Почеши се и вече те няма.  

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------








                   ---------------------------------------------------
                                                          " Играта е тържеството на истинския живот

                                                          над привидния,на битието над бита,,на пре-

                                                          лъстяването над брака,на вечното бягство

                                                         над самодоволната уседналост."

                                                                                                       П.Антов

                              Да пресъздадеш живота си
                             ...........................................................

          Когато приемеш живота си за по-сериозен от изкуството,ти ставаш

          предател.Не защото не обичаш живота,а защото си се оставил на тал-

         вега да те носи и си приел нещата-такива каквито са.Това е малка смърт,

         след ,която няма "друго"...И още,защото,ако се предадеш пред живота,

         колкото и безумен да ти се сттрува,ти не си просто предател,а отнемаш

         най-истинското в себе си-Да ТВОРИШ.Няма стойност живота,ако не

         разбереш,че неговия смисъл е да го преразказваш/пре-създаваш/,"разши-

         ряваш". "Другото",в което живеят "нормалните" хора и им е достатъчно,

         а и те са си самодостатъчни е ИЛЮЗИЯ.. 

               Да предадеш смисъл на нещата,означава не да ги притежаваш,а да

        ги обичаш и правиш свободни.Смислено е например да нахраниш глад-

        но куче,да помечтаеш,без да се спъваш в действителността,да обичаш

        жена,която никога няма да разбере това,да тишаш бос "през цъфналата

        ръж" ,без да те е страх от змии,гущери и лалугери,да съзерцаваш цяла веч-

        ност,без да ти е скучно отварящите се цветя,да убиеш/устно/ един негод-

       ник,и от всичко това да станеш повече ТИ.

                      Сам по себе си живота е празен ,ако не му се предава "принадена

      стойност."
                                                                     С.М.Аврелиев

Кръвта като отстояние или От нищо нещо

                                            Само когато смърта влезе в живота ти-Ти ще започнеш да живееш.

                                     Границата между живота и смъртта е никаква.Колкото една вадичка.

                          Вървях по някаква тясна улица и още по тесен тротоар,който изведнъж свърши.

                         Следваше затревена площ и една бабуна/купчинка чакъл и пясък/,която щеше да

                         се превърне безмалко в моето лобно място.Спънах се в нея и без да успея да се

                         подпра с ръце или с другия крак,за един миг се стоварих на земята,а главата ми

                         се блъсна в стар,каменен дувар,не по -висок от половин метър.Този удар с гла-

                        вата пое цялата тежест на тялото.Видях как шурна кръвта като чешма.Наблюда-

                        вах я,но не можех да помръдна.Не помня колко е продължило,но отваряйки очи

                       виждах как тя започва да се стича надолу във вадичка.Стана ми студено и сякаш

                       ми дожаля за мен .Но след малко нещо ме "осени"-Не е толкова страшно!  Това

                       просго край.Край"-рекох си....

                         Но защо ли на този свят все още има добри хора? Две жени спряха колите си

                      и се опитаха да ми помогнат.Едната натисна с памук раната и кръвта поспря,

                     а другата ме превърза и извика Бърза помощ. Бог да ги поживи.Вече едва ли

                     ще ги видя,а и няма да ги позная,но ще се моля за тях докато съм жив.

                       После дойде един познат и като разбра,че тия от "бърза",ще дойдат,когато ве-

                     че няма да съм сред живите,ме натовари на колата си и ме закара където

                    трябва.И за него ще се моля.

                      Имало добри хора-мислех си докато пътувахме,а пред очите ми изтичаше

                    кръвта във вадичката.Заради такива хора си заслужава да се живее.Иначе

                    смъртта не е страшна.Само на няколко милиметра от лицето и вадичката...

                     А през нощта я сънувах/смъртта/ и ми се стори по своему моя.Учили са ни

                   че не трябва да се уповаваме на случайностите.И в случая ,разбрах,че няма

                   такива.Тук приемаме за случайност това,което е трябвало да стане..И се по-

                    лучи.Погледнете се Лице в Лице-Смърт и Живот за да се познаете..


                                                                                       Стенли Марк. Аврелиев
.

Най-хубавите неща

                                      Най-хубавите неща,които ни се случват на този свят,

                             са тези,които никога не ни се случват.И въпреки това,ние си спомняме

                            за тях/като отрязаната ръка,която липсва ,но най-много боли./ Те пре-

                            минават като светкавици през главите ни,опитваме се да ги хванем,

                             Ала те мигом се изплъзват.За да остане красивия спомен,че има и

                            "нещо друго"-красиво и вечно и смърт няма.Позволено ни е да ги съ-

                           нуваме за кратко,само когато,Бог ни дарява с благодатта на истински сън.


                                                                                                 Стен.Мрк.Аврелиев

Дж.Д.

                            "Само в смъртта ще се научим успешно да боравим с вечността.

                        Ще си възвърнем всички мигове от нашия живот и ще ги съчетаем

                       както ни се понрави.Бог и нашите приятели,и Шекспир ще ни сътруд-

                       ничат."                                                      Дж.У. Дън

Обратна перспектива

                                        У нас слонът е муха

                                        некадърниците са отлични

                                        и низоста е на върха,

                                        а комиците -трагични.

--------------------------------------------------------------


                                        Игра на стъклени перли
                                 ----------------------------------


                                   В потиския ни яхър

                                  съединението е повече от сила,

                                  щом магаре,муле и катър

                                  играят си на прескочи кобила..

                                                          Красимир Машев................................................

БЪЛГАРИЯ

 

Б   Ъ   Л   Г   А   Р   И   Я

Аз, да, България избрах.

Със воля, чувство и без страх.

В сърце с България живях.

Частица аз от нея бях.

Какво България за мен

било е и е всеки ден?

Дали е оня тих рефрен,

от който тръпнех възхитен?

Птица ли във небесата?

Бистър ли поток в гората?

Жълто жито във полята?

На морето ли вълната?

На жътварка тъжна песен?

Или жълт листец наесен,

с вихър тъй понесен,

че до Възбог чак отнесен?

Пролет ли, във цвят покрита?

Зима ли, в земята скрита?

Майчина ли топла пита?

Детски глас, що вечно пита?

България е всичко. Да.

Това е моята страна.

Тук аз намерих светлина.

С любов оттук ще отлетя.

                                                                             Тодор БИЛЧЕВ - Русе

ОПИТЪТ   ЛЮБОВ

Дори да имах много дълъг о^/пит,

пак от любовта ти щях да съм опи^/т.

Че какво е опитът без любовта,

щом вирее и без опит тя в света?

А дори без опит никакъв да бях,

аз безпаметно да те обичам щях.

Че чужд на любовта е всеки о^/пит,

от любов кога заразно си опи^/т.

                                                                       Тодор БИЛЧЕВ - Русе

В   Т О З И   Д Е Н

Сини теменужки разцъфтяха,

в този ден, под родната ми стряха.

Ято щъркели над мен летяха.

Люляци с цветчета зазвънтяха.

Този свят красив е. И прекрасен.

Месецът е жълт, огромен, ясен.

Клонки вей в гората кичест ясен.

Бог човекът слави с дивна песен.

                                                                                      Тодор БИЛЧЕВ - Русе