Неелектронно

НЕЕЛЕКТРОННО - Тодор Билчев
Електронни сме вече от всички страни.
Електронни са малките наши мечти.
Електронно се любим. И тъй се множим.
Електронно се раждаме. Даже и спим.

Електронно почиваме. И работим.
Електронено може да се уморим.
В електрони душата ни се превърна.
Неелектронно не мога да те прегърна.

И в кръчмата даже, когато отидем,
електронна сметка пред себе ще видим.
Неелектронно само дето остана
искрящото вино, шумящо в стакана…

Небесния земния ....

1017 – 448

ЛЮБИМЦИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)


Той ще ми даде познание.
Аз ще му предам страдание. –
мислел си човекът, земния,
за събрата свой – небесния.

Тъй, със страдане пречистени,
с познанието озарени,
ще станем ний недостижими
и чак на Вечността любими…

От тези мисли осенени,
от съдбата ощастливени,
тез човеци не разбрали как
озовали се пред Бога чак.

Но със учудване видели,
че Там те с дявола седели.
А човек замислен вече бил –
себе си във двамата открил!...


15.01.2018 г. 14.21 ч.
Русе













1018 – 449

НЕРАЗДЕЛНИ

Небесния и земния човек -
Ст. Марков (С.М.Аврелиев)



Кой си ти във огледалото отсреща?
Небесният ми или земният ми Аз?
Не зная. Гледам те. И не се досещам
дали това си ти, дали не съм пък аз.

Но паяжина бавно образа плете.
В плетеница гъста всичко се превръща.
Щом азовете в мрежата се оплетат,
вижте вие как се двамата прегръщат.

И, ето тъй, оплетени от векове,
небесно-земни, човеците живеят.
И във каквито те да са си светове,
неразделни винаги ще да успеят.

15.01.2018 г. 16.39 ч.
Русе Тодор БИЛЧЕВ

Словото

1014 – 445

АЗЪТ НА СЛОВОТО


Надговорват се политиците.
Надговорват се историците.
Надговорват се истериците.
Надговорват се и комиците.

Всички говорят. Нищо не казват.
А само сладичко си приказват.
Но всички ще спрат да се изказват,
за всяка дума, ако наказват.

Ала думата днес не е слово,
в битки калено, а и готово
то да присъства във тях отново.
В словото днеска няма олово.

На разума само дребни искри
карат понякога Духа да блести.
Но всичко е поза, флирт и игри.
Само думи са туй…Где ли си…Ти?...

11.01.2018 г. 19.01 ч.
Русе
















1015 – 446

И ЩЕ СТАНАТ ПОСЛЕДНИТЕ ПЪРВИ…


Начело на Европа!...А?!...България!?
Това не е ли някаква лотария?
А в Европа днеска някой знай ли я,
освен онази, старата, България?

Как начело, щом във всичко сме последни?!
Като първи щом Европа ни погледне,
а дори и вземе да ни възприеме,
дошло е, значи, време,...мерки да вземе...

11.01.2018 г. 20.29 ч.
Русе


























1016 – 447

ЧУДЕСА ОТ ВЕЧНОСТ


Котешки следи
по колата ми.
Рано сутринта.
Кой не ги видя?

Лапички със кал,
без да е разбрал,
котаракът мил
там е подредил.

Ще блестят така
тези чудеса
по колата ми,
но...докога...ли?...

Сигур дотогаз,
докогато аз
със една метла
не ги измета.

Ала как така
чудо да мета?
Щом е тук дошло,
вечно да е то!...


12.01.2018 г. 8.37 ч.
Русе Тодор БИЛЧЕВ

Паякът

ЗА ПАЯЦИТЕ И ДУШИТЕ


Надолу със главата си виси,
но света отгоре съзерцава.
До него щом се някой извиси,
в паяжина той се омотава.

Тъй светът, в паяжина омотан,
на паяка е в плен от векове.
А паякът е негов капитан,
довеждащ го до светли брегове.

Така във паяжина и без бряг,
в паешко море човекът плува.
Ще стигне до спасението, чак
когато паякът не съществува.

А душите си от страст и злоба
не очистим ли през земните дни,
в паяжини ще са и след гроба…
И Дух до тях не може да лети...

10.01.2018 г. 20.03 ч.
Русе Т.Билчев

Крачун и и Малчо

Живеем в края на дните и нощите.Това се случва навсякъде,дори в така наречената

БълГерия.В едно изгубено село накрай света..Проблема е,че това не е инцедентен

случай,а практика,която вече се приема за нормална.И то не само тук,за коете ще

ви разкажем,а по цялата територия на тази жалка, изстрадала и страдаща страна.И

скоро качествения човешки материал ще се свърши и ще останат само такива,като на-

шите герои да се избиват взаимно.И тогава дните ще се свършат и ще настъпи веч-

на нощ.

Та в това село/за кратко/ Ч.Ос.живеели двама души-Крачун и Малчо.

Те били огледални образи един за друг и един на друг.Има се предвид

като характери,не като физика.Единия бил голям,а другия малък.

Те били началниците или както ги наричали подопечните им "главните",

на единствената фабрика в периметър от 20 километра.Малкият бил

по-голям началник,а големия-по-малък/негов заместник/Та вече

споменахме,че те се се допълвали взаимно.В останалото време се мразели.

Като умни и овластени люде тази своя омраза не я показвали.Напротив,тя

им помагала да вземат правилните решения.Щом нарочели някой от работниците

,че трябва да "изчезне",другия го зашитавал.Крачун/ по-малкия начал

ник/,нападал директно,а Малчо/най-големия началник/потривал доволно ръце

че няма да е на топа на устата и вече готвел документите за осво

бодаване.Щото в края на годината Крачун ще вземе голямата пре-

мия,а Малчо още по-голямата.Пък и Директор ще си остани.

Крачун крачел с бойната си фашистка стъпка и мачкал

всичко пред себе си,а Малчо го следвал,правейки вместо една две

крачки,за да го застига.

- Ти си кретен Малчо,викал му оня.И знаеш ли защо? Защото

си помия.Безгръбначна пихтия.Защо не се застъпи за най доб-

рия работник?.Само търсеше повод да го изгоним.Да ти го поднеса на

тепсия.А ти "ни лук ял,ни лук мирисал".

-Ти го изгони,щото те мразеше ,а и аз те мразя-отвърнал

Малчо.Ти си доносник и лицемер.Кофти е,че формално не мога да те уволня,

но все някой ден ще го направи я министъра,я съда.

-Заедно крадяхме,но ти ще изпереш пешкира- настръхвал Крачун. Бил готов да го

убие,но нали все пак..колектива него избраха...По-късно разбрал,че той бил

само една креатура на някакъв шев в министерството,на който носел дивечово

месо.Разбира се бракониерско.Но вече било късно и заиграли хорото заедно.

Все пак се надявал да стане първи началник.Но годините минавали,а той все втори.

Какво е Малчо пред Крачун.Все ще му намери дамаря И това се случило.

До сега щом рещавали да ликвидират някого се събирали в едно цяло,

ставали един човек.Правили го със замах и убеденост и най-важното без угризения.

Направили постановка с работниха Ставри,щото бунил работниците и ги наричал

експлоататори.А истината е че отдавна му търсили кусур да го уволнят.А още по-го-

лямата причина била ,че той висял с една глава над Крачун и с две над Малчо.

Всичко било изпълнено по сценарий.Измислили ,че бай Ставри, не отишъл на работа

един ден,макар че казал на прекия си началник,че имал бъбречна криза.Така му видяли

сметката.Даже документите му за освобождаване били готови.

Малчо припкал подир Крачун и едва го стигал да подпише.Ихидна

усмивка играела по лицето на Крачун.Ролите им се били сменили.

Оня в министерството снел имунитета си от Малчо след пространен

доклад от Крачун.Подир няколко дни Малчо подал молба за освобождаване.


С.М.Аврелиев

Небесния и земния човек

Все по-често сънувам себе си,като някаква проекция на своето

истинско АЗ.И то не е от този свят.Не знам къде точно се намира,

но знам че то съществува/осезателно/и е по-истинската част от мен.

Предполагам каква ще е реакцията:Този е луд и го оставете на

демоните.На това аз не се обиждам,напротив то затвърждава

представата ми,че тук/на земята/ съм на гости за кратко,а би

тувам и същесвувам като пълноценен човек някъде другаде.

До скоро и аз бих се изсмял на подобни твърдения,ала сега

съм убеден,че ако не съществуваше небесната ми същност

никога нямаше да се родя тук на земята.А и обратното е вяр-

но,ако не бях се родил тук,нямаше да има и ТАМ.Трагедията

е,че ние не знаем къде е там и живеем вечно разпнати

между нашето тяло и нашия дух.И макар да усещаме в сублим-

ни мигове,като раждане,страдание,смърт,че ние сме в духа,

в Бога и себе си,то в останалото време на земята сме

едни лутащи се мушици,уловени от паяжинага на паяка.

И ако има нещо ,което ни свързва между земната и небес-

на наша същност,то освен сънищата са нашите ангели

пазители.Поне десет пъти съм бил на ръба на смъртта,

поне три пъти съм бил готов да свърша с този живот,

но нещо ме спасяваше или спираше в последния миг.

Не знам дали сме напълно тъждествени с моя небесен

двойник,но аз като негов архетип,бих искал не само

да се слеем,а да станем и приятели.Това ще е истинско

то наше Аз,защото той ще ми даде познание,а аз ще

му предам страдание.Нали за това съм захвърлен на

този свят.Кел файда,че си жив,ако не страдаш!?...

С.М. Аврелиев е моя

небесен брат.Сигурно с

трепет ме очаква,ала аз

съм длъжен да натрупам още

страдания.

След Ботева

САМОУСПОКОИТЕЛНО - 170 г. СЛЕД БОТЕВА


Мене ми стига тази награда -
възклик народен от изненада:
„Умря, сиромах, в свойта родина,
без да иска да ходи в чужбина!...”

Тодор БИЛЧЕВ - Русе