Просякът на Бога

1046 – 477

ПРОСЯКЪТ НА БОГА

На дядо Добри от Байлово

От селото в разблудения град,
беловлас, немощен, дългобрадат,
просеше един старик с паничка,
да спаси човешката душичка.

Всеки ден трохичка по трохичка
просеше той мръсните парички,
не за свое обогатяване,
да ни научи да даряваме.

Както той даряваше на Бога,
учеше и мене тъй да мога.
Нямащ нищо, всичко да получиш,
щом на доброта се ти научиш.

И сам душата на България
спасяваше със таз лотария.
Че мъртва бе народната душа,
разядена сега от алчността.

В паничката не дрънкаха пари.
Надяжда, Вяра и Любов сами
заключени врати отваряха
и с Бога вече разговаряха.

А Той протегна бащински ръце,
Светеца Благ при Себе си Го взе.
За земя измолил най-доброто,
успя ли да ни спасиш от злото?!...

19.02.2018 г. 9.03 ч.
Русе





1047 – 478

ЧЕСТВАНЕТО НА АПОСТОЛА 2018 - та


От барелефа гледаш ни със съжаление
и с поглед, сякаш, даваш ни ти опрощение.
А под теб доволните и тлъсти политици
пак редят се и нареждат в правилни редици.

За храма на истината и на свободата,
но не за оня, единствения, във сърцата,
говори президентът в приветственото слово,
в което всичко бяха думи, думи без слова.

Но тържеството свърши. Всички си отидоха.
Така почели го, отново го обидиха.
А Левски на площада, единствен, сам остана.
И потекоха кърви от старата му рана...


19.02. 2018 г. 18.27 ч.
Русе




















1048 – 479

ОТ СЕБЕ СИ СПАСЕНИ

На дядо Добри от Байлово


Защо ли патриархът се разплака,
когато дядо Добри погреба/ха?
За себе ли Светейшеството плака
или за тез, до него дето бяха?

Дядо Добри проси за България.
Всички други кра/доха за себе си.
И в тоз сценарий ти позна ли я
България, светци която беси?!

А убийци, мафиоти и крадци
на почит са и славят се в страната.
В този път догде България върви,
ще й се стичат все така нещата.

Даже папи, патриарси и царе
сълзи горчиви тука да пролеят,
политикът наш все тъй ще си краде.
А птички...тъжни песнички ще пеят...

Не може дядо Добри да ни спаси,
в лъжи и грях, когато омотани
са всичките наши български души.
“Спаси се сам!” – светецът призова ни!!!...

19.02.2018 г. 18.37 ч.
22.02.2018 г. 21.05 ч.
Русе








1049 – 480

БАРАБАНЪТ ВЕЧЕН НА ЖИВОТА


И както на часовника стрелките,
барабанът на живота все кънти.
Как неусетно се изнизват дните.
Колко място, без тях, в нощта боли.

Но удрят пръчките на барабана.
И миг след миг убиват светлината.
Душата с нощ е пълна до тавана.
А барабанът удря тъмнината.

Докато той и нея я изгони.
И пак забие под слънчеви лъчи.
Така без време, санкции, закони,
вечен, барабанът жизнен ще ехти!...

22.02.2018 г. 21.59 ч.
Русе Т.Билчев

Дядо Добри

ОТ СЕБЕ СИ СПАСЕНИ




Защо ли патриархът се разплака,
когато дядо Добри погреба/ха?
За себе ли Светейшеството плака
или за тез, до него дето бяха?

Дядо Добри проси за България.
Всички други кра/доха за себе си.
И в тоз сценарий ти позна ли я
България, светци която беси?!

А убийци, мафиоти и крадци
на почит са и славят се в страната.
В този път догде България върви,
ще й се стичат все така нещата.

Даже папи, патриарси и царе
сълзи горчиви тука да пролеят,
политикът наш все тъй ще си краде.
А птички...тъжни песнички ще пеят...

Не може дядо Добри да ни спаси,
в лъжи и грях, когато омотани
са всичките наши български души.
“Спаси се сам!” – светецът призова ни!!!...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Лъжеживот

Проста работа:Лъжеживот е липсата на Вечност-

И до тук трябва да спра.Но как да останеш на това

ниво/макар и вербално/като от тук/на земята/надни-

ча само смъртта.Тя е видима и ужасно спасителна,

единствена,непроницаема,превръщаща живота в част

от себе си.Всякакви чудеса могат да се случат на

този свят,само смъртта не е чудо,тъй като е по-ре-

ална,от всичко видимо.

На повърхността живеем уж пълнокръвно,ала това не е вярно.

Забавата може,ала забравата не е живот.

Пробвайте да спрете да мислите и ще разберете живота

в неговата дълбинност.Без да се насилвате и без дори да го

желаете.

При първия по-сериозен трус,при първия шок,осъзнаваме,че

това е било само заблуда,ефимерен живот,в който сме били

до вчера,а днес вече не съществува.Днес никога не е вчера,

а още по-малко вероятно е днес да стане утре.Ние присъс-

тваме и се бием като мухи в стъкло.Защо? Ако случайно оживеем

Системата ще ни наложи да тръгнем по вертикалата на нашето


битие.В противен случай ще се "срещнем с нея" за да ни върне

в руслото на правия път /докато не ни превърне в "правилните хора"/

в кълбо от парцали и глинени човечета,които никога не прощават.

Там ще се срещнем отново и със себе си/щом сме живи сме

част от системата/.Ще видим отново очите на страха,ще се

отчайваме и безумстваме,докато смъртта ни покоси или БОГ ни прюти.

Никога не ме е вълнувала земната вечност,/що за безумие/ като,слава,

богатство,та дори и памет.За мен е от значение само

другата,/някой я наричат "абстрактна"/,а за мен единстве-

но съществуваща вечност ,където няма време,пространство,надежди,само-

та,та дори и мечти и любов.Тъй като тя,сама по себе си

е мечта и любов.Но плътна и истинна,а не сянка на собстве-

ните си илюзии.

Не случайно се дивим на нашите блянове в детството

/то е най-близо до Вечността/.И въпреки всичко,това което сме

видяли или почувствали тогава,остава само като пеизаж на

случилото се.Това не е копнежът "По изгубеното време/по Пруст/,

а по изгубената Вечност.

А "ТЯ ТРЯБВА"на всяка цена да не прилича на изгубения живот.

Да бъде "друго",различно и разказано до край.Без запетаи,точки и

удивителни.Жива вечност.Обратното е вечна смърт и безна-

деждност.А жалкия ни животец се крие зад някой ъгъл,хили

се ехидно на напъните ни да разберем и осъзнаем "нещото",

което ни е забранено "Изначално".

С.М.Аврелев

Добрият човек

На Добрият човек от Байлово,дядо Добри.


Ако светът струваше една молекула от същността на

този човек,би бил поносим и прекрасен.Защото той

би пренесъл Царството Божие тук на земята.

Бог да те прости,Човеко!
---------------------------------------------------------

Не изпълвайте сърцата си със злъч,

макар да сте отчаяни,изгарящи и ничий.

И днес злината с дявола да властват,

не за тях светът е тъй създаден.


И казват ви "светът е ням" светът е в тупик,

и изход няма -"светът е пушек."


Не вярвайте-след милион години ще дойде

гарвана на Едгар По и ще ви каже "Невер мор",

"Доброто дире добро""А изкуството ще се пре-

върне във живот".


С.М.Аврелиев

Невъобразимото

Винаги съм желаел само най-непостижимото и

най-невъобразимото.Никога не ме е вълнувал живота

такъв какъвто е.Постоянно се стремях да надникна

зад него,не само за да го узная и предам смисъл,а

най-вече да намеря надежда и упование.

Тук всичко ми се струваше живяно и невълнуващо.

Винаги трябва да е "първо",макар само в теб-самия.

Принадлежало ми е само това,което не съм аз,това,

което е "извън". И само към него съм се стремял.

Най-малкото,защото никога не съм бил там,където

съм.Защо животът не можеше да преминава през мен

без да го усещам,без да е мой?В такъв развой от

мигове,навярно бих намерил себе си.

С.М.Аврелиев

Дъжд от дървесата

ДУШАТА НА ДУХА


Невидима връвчица е душата,
Духа, с която връзват за земята.
Но скъса ли се тя във тишината,
ти чуваш плясъка им на крилата,

със който литват те към небесата.
А съда, където само двамата
стояха, да го спасят за Вечността,
в пръстта остава вечен на земята...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе




























ДЪЖД ОТ ДЪРВЕСАТА


От дърветата огромни
дъжд сребрист сега вали.
Падат капчиците скромни
върху смълчаните треви.

И тревичките израстват
буйни, свежи и прекрасни.
А душите ни порастват.
Стават те звездици ясни.

Сребристи, капките блестят.
Цялата земя луна е.
Стъпват, по звезди вървят
всички. Днес при нас така е...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























БОРОВИ ИГЛИЦИ


Борово – на младостта ми грейналият пламък.
Борово – на любовта ми срутеният замък.
Борово – възход ти бурен, но и падение.
Прозрение. Презрение. И вдъхновение.

Кален във битки, от тебе аз потеглих смело.
И в разблуден град прославих българското село.
Черняев, бай ти Ради и другите герои,
те към Вечност призоваха моите устои.

И днес, когато нижа тези звездни редове,
земята боровска ме вика, плаче и зове.
И целувам аз пръстта, гражданинът твой почте/н.
Със сълзи/ я напоявам, на Сиври тепе качен...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе























СВЕТИЦАТА НА ДВАТА СВЯТА


Светица, майко, си ти на земята.
Със тебе раждат се, растат децата.
И ги отглеждаш ти във двата свята –
в света на робството и свободата.

Родени в робство – свобода им даваш.
От тях самите ги освобождаваш.
Светице, ти на всичко се решаваш,
децата Божии щом възпитаваш.

Целувам грубите ръце свещени,
от любовта на Бога вдъхновени.
И други, сигурно, са впечатлени
от тях. Но аз...припадам на колене...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Как расте тревата

ДА ЧУЕШ КАК РАСТЕ ТРЕВАТА


Ти чувал ли си как расте тревата
през пролетта, направо от земята?
По нея виждал ли си как децата
безумно тичат...чак до небесата?!

И как едно дете се тук не върна,
да можем заедно да го прегърнем.
Селото си любимо пак да зърнем.
Нагоре със краката да обърнем.

Във пепелта да тичаме пак боси,
с дрешките изкърпени, износени.
Със мечти, големи като колоси,
скрити във джобовете им скъсани.

А вечер, легнали върху тревата,
да гледаме звездите и луната.
Когато пак огрее ни зората,
да бъдем най-щастливи на земята!...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ДРУГАТА ПЪТЕКА


Капка по капка снегът си отива.
И миг подир миг човекът загива.
Кому ли е нужно туй страдание,
от миг, що е жив, човекът призван е?

И миг подир миг, и капка по капка
човекът пораства и става велик.
За миг той не спира да мисли това,
че вечен ще бъде на тази земя.

Но миг идва, като този, когато
потъва човекът в земното блато.
И миг подир миг желае Съдбата
да си го възвърне пак в Небесата.

Но “Късно е, чадо!”, викат Отгоре.
Капка по капка отлита просторът.
И идва тоз миг, във който човекът
отново е сам…По друга пътека…


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ЧОВЕК ?!...


Какво си ти - реалност и съмнение?
Божествено ли, ти си, вдъхновение?
Или си вяра само и търпение?
Душа и Дух ли? Друго измерение?

Ти любов не си ли, силна и голяма?
Дето все е тук и дето все я няма?
Не онази, глупавата, между двама.
А любов към Теб, Единствения...Само!...

Нали си ти Божествено творение,
от кал и пръст, което сътворено е?
И вечен на земята с поколение,
което е и твое продължение?...

Какво си ти – и вяра и безверие?
Не само Дух. Не само и материя.
Но в теб любов щом няма и доверие,
на Рая ще си в хладното преддверие...


Тодор БИЛЧЕВ - Русе


















ПРОЗОРЦИ


Прозорци всякакви, прозорци разни.
Затворени. И отворени дори.
А зад тях какви ли безобразия
стават от човеци, даже и добри.

Прозорци пълни. И прозорци празни.
От лудост празни. Но пълни със цветя.
Мечтая за прозорци не омразни,
със любов изпълнени, а не с тъга.

Прозорци, които гледат към света.
Не себе си единствено оглеждат.
Във които има само светлина,
с която хората добри зареждат...

Тодор БИЛЧЕВ - Русе

























ЗАЛЕЗ НАД ДУНАВА


Дунавът мига с влажни клепачи.
Огнена грива в тях залез измива.
Младо юначе по кея там крачи.
Нещо тук идва. И пак си отива.

Тъгата ми тежка, буйна, голяма,
що не убива вода, ни жарава,
за един много, а малко за двама,
във реката мътна бавно се дави.

Гларуси само над мене витаят.
Крясъкът техен се носи над мене.
Влюбени двойки, щастливи, мечтаят.
Нощта идва…светлината да вземе…



Тодор БИЛЧЕВ - Русе