За екологията на природата и екологията на душата като скачени съдове Публицистика Автор: Стелиян Марков    Вторник, 20 Септември 2011 06:45 За съжаление, норма в нашата държава започна да става ненормалното. Не ни прави вече впечатление простащината, глупостта, лъжата, кражбата, безхаберието, откровеното мошеничество, бруталното убийство. Дори не ни прави впечатление, че някой някъде може да стори добро. Като да речем засади едно дърво. Добро и зло се размиват. Няма ги. А тъкмо там би трябвало да бъде вододелът между този, който убива ближния |а значи и природата| и този, който ражда живота |макар на едно дърво|, без претенциите, че е направил кой знае какво. „Хубава си, моя горо, миришеш на младост” – бе възкликнал поетът. И едва ли е подозирал какво ще се случи с нея само след век. Днес май мирише само на бизнес и масло от моторните резачки и на изпрани пари, които другаде не миришат, ала тук вонят. Въздухът просто е чист. Гората се изсича тотално, безмилостно и безогледно. Скоро само голи баири ще гледаме и ще се молим да завали дъжд. Секат момчетата, а никой не залесява. А и защо да го правят? Това не е тяхна грижа. Важно е по-бързо да се напълни джоба и бягаш. Лесно е да не сееш, да не ореш, да не поливаш, а да се ползваш от даровете на природата. А някой от новоизлюпените „капиталисти” подушиха с копойския си нюх, че там са парите. И нападнаха. От лична доскоро, превърнаха дърводобива в държавна политика за бързо и безотказно забогатяване. Другото име на това явление е „дървена мафия”. Една от най-жилавите и най-богатите. Тя има протекции от най-високо ниво и при стриктно спазване на „правилата” |да се внасят комисионните ритмично и без мрънкане|, тя бива обгрижвана, опазвана и възнаграждавана. Едва ли има случай ТИЯ ДОЛУ, които си плащат редовно на ТИЯ ГОРЕ, да са загубили търг за обществена поръчка, свързана с дърводобив или дървопроизводство. Като казах „обществена поръчка”, се сетих за символа на прехода – ЗАМЕНКИТЕ, и затова ще си позволя да направя малко лирическо отклонение преди да продължа с гората. Това явление е дълбоко свързано не само с бездънната лакомия на „господарите” ГОРЕ, но и с екологията на душата, измекярницата – на тия ДОЛУ. Те изнудват хората да продават горите си за дребни стотинки. Каква е схемата? В общи линии тя се свежда до следното: По свои пътеки мутрата разбира на кой какви гори са върнали, колко наследници и къде се намират. Отива при баба и дядо в махала „Х”, на които са върнали около 100 дка в местността „Y”. Още са живи и са единствени наследници. Предлага им се цена от 200 лв на декар. Бабата и дядото малко се дърпат, струва им се евтино след петминутен разговор насаме със стареца те се съгласяват. Дори са склонни да я подарят на момчетата само и само да не плащат данъци. Пък и толкова пари на купчина те не са виждали през живота си. Благодетелят ОТ ГОРЕ прави добра сделка. Заменя гората на баба и дядо за дюни покрай морето и построява хотел. Той е доволен от мутрата и го издига – прави го управител на хотела. Та тези заменки са толкова апетитни, че никой не иска, пък и не може да ги спре. А политиците най-малко. Че нали и Ахмед Доган трябва да живее. С какво ще си купи човекът коли, сараи, яхти и други екстри. Зер, млада жена има. Трябва да й се уйдисва. А миналия ден рекъл |той се шегувал, пък те не го разбрали|, че ако трябва, и летяща чиния ще си купи. Един живот се живее и ще го живее, както му е кеф.Това се вика изказване на философ. Евалла. И Негово Величество не остана по-назад. Неговите слугинажи му върнаха половината Рила и той мигом започна да сече и продава. Че могат утре да се пометнат, то неблагодарен народ или да дойдат някои други мекерета на власт. Не се бойте, Ваше Величество. Тия, дето най-много Ви се заканваха, дойдоха. И какво? Нищо! Вие вече сте техен учител |справка – конгресът на НДСВ, изказване на Станишев|. Властта, с цената на всичко, какво ли не прави? В братска прегръдка се впиват най-големи врагове – комунисти и царе. Само и само келепир да има. И колкото може повече и по-дълго. Защото вкупом знаят, че възмездие в тази сбъркана държава няма. Та нали те го въздават |справедливостта е за низшите|, и тъй ще върви, докато свят светува. Тука стигаме до екзистенциалното питане: Дали ТЕ са виновни или ние, народът ДОЛУ, дето ги избираме, а после крокодилски сълзи роним. Но да не се отплесваме. За гората ми е думата. Защото хайдушки песни е пяла, а сега плаче. На кого да се оплаче? Като Бог високо, царят – в Мадрид, а Доган потрива доволно ръце като съзерцава от високите си сараи обръчите от фирми, които кихат като прегряло трабантче. На кого да се оплаче, като вчерашните хайдуци режат с машинките и най-хубавото подбират. Откъде се пръкнаха тия бабаити, един Господ знае. До вчера те бяха НИКОИ – коняри, магарджии, шофьорчета на началници от всякакъв калибър, а днес са най-маститите бизнесмени. Колят и бесят, и никой не може да им държи сметка. Щото я няма държавата. И те се възприемат за НЕЯ – нашите дерибеи и феодали. А по-страшно от вчерашния плебей е превъплътилият  се по неведоми пътища в днешен бей. Защото, знайно е, че днешното парвеню, излязло от плебса, силно мрази миналото си. Мрази братята си от вчера, защото те му напомнят кой е, откъде е излязъл и с цената на какво. А да ти напомнят какъв си, не се прощава. Но да ви кажа честно, жал ми е за тия хора. Хем на господар да угаждаш, хем от миналото си да бягаш. То живот ли е? Такава е измекярската душа. Сложна и разнолика. Готови са теманета да струват, ако трябва и по сто тояги на голо ще изядат, само и само да останат верни на господарите си. Че без тях са нищо. А да се върнеш при сиромашията – е равносилно на смърт. И остава само едно, последно питане: С какво право тия страхливци |ГОРЕ и ДОЛУ| си отмъщават на гората вместо на хората? Навярно защото е НЯМА, мълчи, трае си и търпи. А може би е мъртва? Не, не е! Жива е гората. И един ден ще си отмъсти жестоко. Жалко само, че не на своите убийци, а на нашите внуци. Надеждата ни е все пак в Европейските организации и малкото съвестни хора, които останаха. Защото да се научиш да мислиш екологично, убеден съм, означава да имаш екологична душа.