Стихове с подшушнати мисли в несбъднато време

Коан Светлото се изплаши от себе си /след него няма по-светло/ Опрощение Забравил за своя благ нрав борът-утихнало безветрен заби копие в небето. Дали не се замечта прекалено и забрави,че сънува. Реката, която миеше корените му, на свой ред се окъпа в небeто Изтичайки във времето, тя бе забравила да помечтае за своя вир. В този вир, от своя страна, се оглеждаха борът и небето /стигнали по-дълбоко от самото дъно/ Много дълбоко-там където сънят измива краката на действителността… Най-действителната- за която мечтаеха и борът и реката. Действителността,сама по себе си, няма никаква стойност. Бих казал дори,че тя не съществува. Става такава-съществуваща /тоест добиваща смисъл / само когато се превърне в изкуство /мечта или спомен/ осмислена повече от миг. Преселих се във вечността приживе                         Не ви го пожелавам А истинското ми желание беше да бъда жив. Не се получи, защото обичах поезията                                           и Лао Дзъ. Не знаех къде е живота и отидох в пещерата да ям гъби и корени И понеже не разбирам от компютри, политики и смисли,                                            аз издялах на дървото, на което щях да се обеся                                         следната велика глупост: ТОЛКОВА САМ И БЕЗСМИСЛЕН - ПОЧТИ БОГ В този един-единствен миг                   аз разбрах,че съм жив. И знаех къде е живота ми. А дървото на другия ден бе покосено от гръм. Онзи който дири сянката своя nай-нещастен е знам                      онзи,който дири сянката своя сам от себе си презрян,                       като кон престарял пуснат свободно да дири смъртта си.                       и се моли на всяка тревица да я срещне във вълк или мор.                       Но не би! Най нещастен е знам който жив - след душата си тътри нозе ката трън в петата враснал в плътта. Той върви,но не знай на къде. Тълпата го преследва-сенки, блудници тялото упора дири-скелет без гръбнак. Как държи се изправен-ще падне                        Ще го догонят.                                         Но не би! Най-нещастен е знам, оня който вижда в нощта и уплашен търчи през полето. Поспре ли,ще погледне сетния лъч във небето, а БОГ ще го вземе в ръце.. Най-щастливи сме, когато изоставени и самотни,нас ни изпълва                                                           чувството на безкрайна тъга. Само животното живее във вечността. Не само,че няма разчленена/вербална/ памет. То не желае да говори. Да назовеш един предмет - означава да го изгубиш.