| Есета |
| Автор: Стелиян Марков |
| Понеделник, 23 Юли 2012 02:07 |
Когато чух за пръв път „Пинк флойд”, повярвах, че съм намерил Бога в
сърцето си.От този миг на сетне, моето същностно занимание беше да обектrвирам
този Бог. С прости думи казано:Бих, искал да споделя това чувство с останалия
свят.За съжаление, с годините разбрах, че това не е възможно... Ние не обичаме
една и съща музика.
Изпитах истинска радост при съобщението за откритието на божествената
частица - Хигс бозона. Това бе крачка към осъществяване на мечтата ми.
Макар да упорстват и да не си признават, виждаме как учените все повече се
доближават до Бога. А и какво по прекрасно от това, един ден религия и наука да
се слеят в едно и взаимно да се признаят.
Преминавайки през определена граница/с цялата условност на това понятие/,
частицата, наречена Хигс бозон, превръща безплътното нищо в материя и време/в
плътност/.
А и по какъв друг начин Господ може да ни покаже част от себе си/ за да не
сме съвсем изгубени/, освен да се въплати чрез бозона в главите на учените от
ЦЕРН и премине,макар за част от секундата, границата между безплътната
вечност,към окаяната материя, време, пространство/ПЛЪТНОСТ/ - тъждествено на
смърт.
От казаното дотук може да се направи извода, че измеренията на
божественото и плътското са в коренно противоположни светове. Но по-важното е,
че те понякога имат своите допирателни ,които, дори подозираме/колкото и
кощунствено да е/ се сливат.
Неслучайно Христос се въплъщава в земна плът, страда със страданието на
земляните и умира в тази плът, възкръсвайки за вечен живот.С това Христос и Бог
Отец ни учат, че животът в плътта е част от живота във Вечността. Една
незначителна,бледа сянка на истинския живот, ала все пак сянка в плът, в която е
жива надеждата за смърт – безсмъртие Христово.
А може би е вярна и обратната теза, която някои от учените защитават-смъртта
е предел и всички тия божествени частици и черни дупки са само илюзии. По този
въпрос мълчи и Господ, и Вселената. Мълчи оглушително. Само човеците се опитват
да надникнат отвъд. Често им се казва, че е опасно,и все таки любоп итството и
въображението на учените е на път да направи пробив и да поумилостиви Всевишния
с своята упоритост и желание да търсят истината, стенейки.
Ще кажа нещо грешно/аз тъй и тъй съм си грешен/, но имам чувството, че Бог се
е пошегувал с нас в някой миг на фрустрация или космическа скука и ни е
подхвърлил зарчетата, за да си поиграе. Людете не му останали длъжни и му ги
върнали обратно с две шестици, отмъщавайки си на него и на себе си. На Създателя
какво можеш да сториш,себе си наказали със смърт. Това било тяхното отмъщение,но
и спасение.. Тъй че тайнството не е нито в живота, нито във вечността, то е в
смъртта.Тя е врата зад която стои нищото, цялото или вечното.
И тук на свой ред идва резонния въпрос: Ако ние сме частица от Бога, то и той
би трябвало да бъде част от нас. Милиардна, но все пак част. И, макар и
безплътна, такава част, тя умира като нас, заедно с нас. Иначе, какъв Бог е той,
захвърлил ни в плътното/плътско/ време-пространсво, а не може да ни даде
надежда,че в акта на смъртта, ние ще преминем обратно през Хигс бозона и ще се
върнем „У ДОМА”.
Прости ми, Господи, че толкова пъти скверних името ти. Но светът е ужасен
.Всички сме изоставени и самотни и това ни прави неблагодарни. Открий ни се
повече,не само чрез Христа и ЦЕРН и ние ще повярваме в Тебе. В противен случай
сме изгубени. Светът върви към гибел.
В едно съм сигурен – че на
този свят не съм се занимавал с нищо друго истинско, освен да те търся и никога
да не те намирам/освен в няколко случая,като с "Пинк флойд"/..Докосвал съм се до
теб само когато Ти снисходително го поискаш,а да откриеш Хигс бозона/границата в
себе си/това не е ли твоята благодат, която даваш за миг на тия, които те търсяг
и обичат...
Възкресението е Тайнството на небето. Хигс бозонът е тайнството на
Вселената. И двете са едно и също. Тайнството на Вечността, която се шегува
свойски/друго не може да прави/ и тайнството на плътността,/плътта/, която се
смее през сълзи. |
|