Факт е, че едни от най-големите учени са били силно вярващи хора. И в
това не се съмнявам, тъй като знам,че колкото е по-издигнат умствено
един човек, толкова по-добре знае, че след всяко познание идват все
повече и повече тайни и проблеми.
Ново незнание.
Неслучайно великият Сократ е възкликнал: „Аз знам, че нищо не знам”.
От друга страна, това не означава, че човек не трябва да търси, да се
усъвършенства и в края на краищата да се доближава до истината /или
отдалечава/.
Приветствам такива опити, като този в Швейцария, гр.
Церн за възпроизвеждане на Големия взрив и не споделям страховете на
тези, които считат, че могат да се получат негативни резултати.
Андроненият колайдер да се превърне в развъдник на черни дупки и едва ли
не да предизвика края на света. Далеч съм от такива апокалиптични мисли
и смятам, че те идват най-вече от нашите географски ширини. Защото в
държави като нашата, в които „НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА”, някои много държат
това да продължава.Жабата е щастлива в своето блато. Най-много да я
клъвне някой щъркел. Не зная дали сте забелязали, но тя продължава да
кряка и в неговата гуша, докато я поглъща. И не от страх, а призивно,
както допреди малко. И не й се сърдим, защото тя не е имала понятие, че е
била жива и ще умре. Животът й е крякане и възпроизводство. Така е и с
хората, които не се интересуват – кои са, защо са и откъде са дошли? Те
са си достатъчни.
Докато в страни като Швейцария, в кои то нещата се случват и няма симулация, се опитват да възстановят СЪТВОРЕНИЕТО.
Кой свят е измислен и кой да изберем?
Но нека сега погледнем на експеримента за симулиране на раждането на
Вселената не от научна и традиционноконформистка гледна точка, а от
философско-теологична такава.
Има две дъзможности:
Първата е
ОПИТЪТ да успее и да се докаже, че Вселената е създадена вследствие на
Големия взрив, което автоматично означава, че, както ние хората, така и
всичка въ Вселената е плод на случайност /нелепа грешка/. Родили сме се
в хаоса, в него пребиваваме и там ще се върнем. Иначе е безполезно и
нелепо Господ да се щегува с нас по един толкова жесток начин /нали е
МИЛОСТ/ - да ни взривява и после да ни чака да еволюираме от чехълче и
амеба до днешен учен от Церн, опитващ се да да спре времето и да
пресъздаде Света.
Втората вероятност е Опитът да не успее и
тогава ще се наложи на учените да се отрекат от своите теории и признаят
недвусмислено присъствието на ДУХОВНА СУБКТАНЦИЯ /БОГ, Вселенски
генератор на енергия, Висш разум/, която дава първоначалния подтик на
НЕЩАТА и отрича всичко случайно случващо се. Като казвам: „Опитът да не
успее”, имам предвид частично, защото рано или късно той ще успее /и не
съвсем/. По една проста причина – във времето вичко е крайно и не докрай
сътворено съвършено.
И тия мисли ни връщат на ВЗРИВА. За да се
получи, означава, че той трябва да бъде провокиран отнякъде. Сега го
провокират учените, а някога ИСТИНСКИЯ – КОЙ? И ако не признаем
ДУХОВНАТА СУБСТАНЦИЯ, ще трябва да се примирим, че преди него /ВЗРИВА/ е
било нищо. А нещо не се ражда от нищо – нали! И елементарната логика ни
води натам, че щом е станало нещо, то преди него е трябвало да има
друго нещо /не непременно материално, в собствения смисъл на думата/.
Едва ли някой ще отрече, че големият взрив е превръщане на енергия в
материя. Та след този взрив, случаен или не /гадае се/, Вселената се
подрежда по съвършен начин. Милиони слънца, около които гравитират в
строго определен ред планети, а около планетите на свой ред – други
тела. На някои от планетите, или само на една, се появил живот,
организиран по закони, сходни с космическите. Микро и макрокосмоса се
оказват полярни образувания. Разликата е само тази, чи ако утре се
насочи към тази планета друга планета или огромен метеор, едните
/микрокосмоса/ ще се страхуват, а другите няма да знаят. Може би това е
идеята на учените – да се изпреварят събитията преди да е станало късно.
Та този пръв разпоредител на Световете явно ги е подредил савършено.
Дори от наша гледна точка. И питанката отпада. Защото материята може ли
да се организира сама преди да съществува разум? Та тя е най-нещастната
частица в безкрайния свят на Бога. И тази именно нейна низвергнатост
доказва изначалната същност на Безначалния БОГ.
И последният
резонен въпрос, който напира при подобно подреждане на нещата, е: имат
ли право учените да се месят /макар като имитация-игра/ в
пресътворяването на света?
Итука ще си позволя да отговоря /съгласувано/ от името на тези, които мислят и се интересуват от подобни въпроси:
Нямаме нищо против да им дадем право на творчество, но нека знаят
границите си, да не се всемат на сериозно, и в края на краищата да бъдат
убедени, че винаги ще откриват НИЩО. По-точно казано, ще бъдат винаги
но крачка от целта. А има и версия, че пътят към целта е по-сладък от
самата цел. Във ВРЕМЕТО всичко е непостижимо и недовършено /като игра/.
„Вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.”
Атанас Далчев
И Всяко човешко действие е несъвършенство, ала може би тъкмо
затова да действаме /да играем/. За да забравяме нашата несъвършена
обреченост.
Та с този ускорител на елементарни частици Господ
сигурно се забавлява и ни се смее на жалките опити да се уподобим на
Него. Но и Той пък да не ни е създавал по Свой образ и подобие, щом е
толкова снизходително-недостижим.Хили се, но ни обича! Зъащото ако не
можем да творим светове, имаме право да се опитваме да досътворяваме
собственото си несъвършенство. Иначе защо ни е дал свободна воля?
------------------------------------------------
© 2009 - 2011 Стелиян Марков, All rights reserved!
------------------------------------------------
© 2009 - 2011 Стелиян Марков, All rights reserved!